Търсене
2080 поста от Афсол Фингел
Афсол се доближи до нея и усети аромата на парфюма ѝ. - Аз... съжалявам за всичко. - изрече той. - И представа си нямаш колко ми липсваш. Той се пресегна, за да я докосне, но бързо свали ръката си. Не можеше да очаква ни…
Ръката на Афсол замръзна почти до устните му. Ароматът на уискито навлизаше в ноздрите му. Той веднага остави чашата си и пристъпи напред. - Елвира? Какво те води насам? - попита той.
Афсол присви устни и тежко въздъхна. Не искаше да изгуби Елвира, но очевидно нямаше как да я задържи. Принцът влезе в замъка си и тръгна към библиотеката. Обвиняваше се, че не можеше да стори нищо срещу баща си. Афсол си…
- Елвира, сложно е. Бях притиснат, нямах какво друго да сторя. Един ден ще разберете всичко със Силиа.
Думите на Елвира жегнаха Афсол. - Ако имах избор, никога нямаше да постъпя така. Елвира, знам, че цялата ситуация изглежда ужасно, но наистина нямаше какво да направя.
Афсол въздъхна. - Елвира, моля те. Разговор между приятели.
- Няма я. Защо не влезеш? Може да поговорим, докато я чакаш. - усмихна се Афсол.
Афсол отиде да отвори. Изненада се, когато видя на прага си Елвира. - Случило ли се е нещо? - попита той.
Афсол мина през арената за двубои и се записа за новото събитие.
Афсол дойде да си вземе наградата за участие в събитието. Афсол получава 200 000 злато.
Афсол дойде да остави въпросите си. 1. Кога един владетел трябва да се оттегли? 2. Защо все още няма дипломатически отношения със съседните кралства? 3. Защо, според Вас, доверието на народа е разклатено? 4. Каква беше К…
Афсол кимна и двамата с Аша последваха Силиа. Принцът реши да премести Аша в стая близо до неговата. Той нареди на робите си веднага да се заемат със задачата.
- Дано си вземе поука и спре. - въздъхна Афсол.
Афсол се намръщи. - Сил, моля те, не говори така. И на мен ми се щеше да можеше някой да те спаси от чудовището, което бях спрямо теб преди време. - въздъхна той. - Не мога да позволя на Силас да се държи така с нея.
Афсол тежко въздъхна. - Той те тормози, Аша. Наранява те физически, осъзнаваш ли това? Това е толкова грешно. - изрече принцът. - Не мога да позволя да се случва подобно нещо, докато си тук. Не и под покрива на дома ми!
- Ти си този, който се самозабравя. Не знам как е в Милбърн, но тук жените са свободни същества. - изсъска Афсол и погледна Аша, сетне въздъхна. - Първият път си затворих очите, но този път не мога. Афсол отново върна по…
Афсол се бе запътил към спалнята си, когато забеляза, че отвън Силас и хванал Аша за гърлото. Този път нямаше да замълчи. Този трябваше да си научи мястото. Принцът хукна към входната врата, след което стигна беседката и…
Афсол също реши да се оттегли. И той като Силиа трябваше да подготви въпроси към Клара. Доближи се до мястото на Сандреа и се приближи по-близо до него. - Искам да се навърташ от време на време край замъка на Елвира и да…
- И на двете ще ви се наложи да се запасите с търпение. - въздъхна Афсол. "А на мен с още повече, след като разберете.", помисли си принцът.
Афсол тежко въздъхна. - На този етап не е важно. Дори и да разбереш причината, в момента нищо няма да се промени. - отвърна принцът, гледайки към Силиа. - Не се вглъбявай в това, моля те.
- Разбира се. Когато приключи бракът ми с Аша, всичко ще е наред. - горчиво се усмихна Афсол. Можеше само да се надява всичко да се върне, както си беше преди появата на Аша в живота му.
Афсол се усмихна. - Радвам се да го чуя.
Афсол махна с ръка. - Хайде вече да спрем да дъвчем тази тема. - изрече принцът и изпитателно погледна Силиа. - Радвам се, че се върна обратно, Сил. Елвира е добре, нали?
- Силиа, достатъчно. - намеси се Афсол. - Аша не искаше да прозвучи така.