Търсене

- Нищо от това не е вярно, Елвира. Не съм съвсем сигурен защо реши да отговори по този начин на въпросите на Лилит.

Афсол въздъхна. Точно от това се опасяваше. - Това не е така, Елвира. - изрече принцът тихо. - Казах ѝ да каже каквото пожелае, нямах представа, че ще избере това.

Афсол чу думите на Аша и се плесна по челото. Божества, само това му липсваше.

Афсол въздъхна. - Лилит и глупостите ѝ. Съветвам те да не се връзваш на нейните думи. - изрече принцът. - Ако излъжеш тя със сигурност ще използва това, за да си говори за секс с теб, ако кажеш истината ще те остави на м…

Афсол въздъхна. - Добре. Той и Аша се отдалечиха на достатъчно разстояние, че да не ги чуват останалите. - Какво има?

Афсол дойде заедно с Аша, Силас и Ейда и поздрави присъстващите, сетне си наля голяма чаша с уиски.

Афсол дойде да си вземе наградата за участие в събитието. Афсол получава 150 000 злато.

Афсол въздъхна тежко и предложи на Силиа и Аша да се прибират. Можеше само да се надява гневът на Елвира да стихне някой ден.

Афсол реши да се намеси. - Дами, моля ви, нямам нужда от това сега. - изрече Афсол. - Елвира, знаеш, че нещата, които казваш не са истина. И аз не желая този брак, но трябваше да се случи.

Афсол въздъхна. Вече не беше сигурен дали разбира или не поведението на Елвира. - Елвира, знаеш как е. Нямахме избор.

Афсол допи чашата си, след което си наля още една. Нямаше по какъв друг начин да се справи с мъката си.

Афсол дойде заедно с Аша. Силас и Ейда бяха пожелали да останат в замъка. Принцът поздрави присъстващите, сетне отиде да си налее голяма чаша уиски.

- Няма проблем. Може да излезем. Афсол и без това имаше нужда да се разведри малко. Двамата с Аша напуснаха замъка.

Афсол въздъхна. Още някого, когото трябваше да изгони заради нея. - Какво е станало?

Афсол кимна. Изобщо нямаше намерение да наранява тази жена, нито го интересуваше особено дали ще изгуби живота си, ако продължава да се държи като свободна жена.

Афсол въздъхна. - Не съм наясно с мястото на жените в Милбърн, но тук те са свободни жени, които имат право на мнение и желания. - изрече той. - Няма нужда да я нараняваш.

Афсол сбърчи вежди. - Защо е нужно това?

- Да вървим. - изрече той и стана, сетне тръгна към всекидневната. Когато влязоха вътре, принцът си наля чаша уиски. - Какво има?

Афсол въздъхна. Добре че Силиа не бе решила да ся заяжда с Аша, не искаше да слуша скандали и между тях.

Всички се събираха за закуска един по един. Афсол беше седнал на мястото си, но столът на Елвира беше празен. Принцът тежко въздъхна, трябваше да започне да свиква. Вероятно повече нямаше да си оправи отношенията с марки…

Афсол разтърка чело с ръка. - Няма да е наред. Елвира и Силиа все някога ще ми простят, но аз никога няма да простя на себе си, ако създам дете, което да не мога да отгледам. - въздъхна той. - Не повдигай повече тази тем…

- Съжалението ти няма да оправи нещата. - изрече Афсол като опитваше да звучи спокоен.

Афсол изсумтя и захвърли чашата си срещу стената. Беше бесен на себе си, но не можеше вече нищо да промени. Трябваше някак да издържи тази година, после да отпрати Аша и семейството ѝ.

Афсол разтри бузата си. - Не съм я изгонил. Просто раздразнението между нея и Аша ще расте, а не искам нито една от двете да пострада ненужно. - изрече Афсол. - Елвира ненужно ще се дразни, а не желая това.

- Достатъчно! - извика Афсол. - Млъкнете и двете! Няма нужда от нападки, нито от заплахи. А аз нямам никаква нужда да изживея следващата една година в тоя цирк.