Търсене

Афсол поряза дланта си с острия връх на фибата и размаза малко от кръвта си по чаршафа. - Ето, готово. - изрече той. - Няма да се усъмнят.

Афсол въздъхна и премери Аша с поглед, сетне и леглото. - Ще е някъде тук. - изрече той. - Дай ми някоя фиба.

- Извинявай, нямам нищо против теб. Просто не желая да участвам в това. - изрече Афсол. - И се надявам да не кажеш нищо от това на когото и да е, докато баща ми е тук.

- Нищо такова няма да правим. Годината ще мине, баща Ви ще има достатъчно злато, че да спечели войните, в които участва Милбърн. - изрече принцът. - Пък и наистина не съм сигурен дали мога да създам дете.

- Не. - поклати глава Афсол. - Наясно съм какво иска баща ми, но няма да стане. Няма да те докосна.

Афсол тежко въздъхна. Нямаше да докосне тази жена, независимо какво искаше баща му. Той помоли Аша да го последва и след като отидоха в спалнята им, изсумтя. Всичко върху леглото беше постлано в бяло.

Афсол изсумтя. Но разбира се. Той извъртя очи. - Нямах нужда да знам това. - намуси се принцът.

Афсол въздъхна. - Елвира, нека поговорим по-късно. - тихо отвърна той.

- Просто влез в стаята ми довечера и ме довърши, моля ти се. - тихо изрече Афсол и се ръкостиска с няколко от войниците.

Афсол тежко въздъхна и се обърна към Аша, сетне я целуна набързо по устните.

Афсол преглътна и въздъхна. Щеше му се да избяга, но нямаше къде да иде. - Да. - отвърна той.

Афсол излезе навън и тръгна към олтара, за да чака Аша. Изобщо не искаше това да се случва, но не можеше да рискува животите на Силиа и Елвира. Той погледна към тях и леко им се усмихна. Елвира изглеждаше чудесно в тази …

Афсол тежко въздъхна. Беше в странно състояние на емоционална възбуда - хем облекчен, хем раздразнен. Дразнеше се, че Елвира е разбрала от друг за сватбата, но беше доволен, че не трябваше той да ѝ го съобщи.

Афсол въздъхна. - Наистина ми беше много трудно да ти кажа това. Не можех да го направя, признавам си.

Афсол не искаше да я тревожи, затова нямаше да ѝ сподели за заплахите на баща му. - Така се налага. И аз не го желая, но ще отмине бързо. - изрече той. - Татко трябва да се разкара, а тази сватба ще ускори този процес. Н…

Афсол тежко въздъхна. Трябваше да каже на Елвира по-рано, не желаеше тя да научи от друг, но вече бе твърде късно. - Аз... не знаех как да ти кажа. - отвърна тихо той. - Нямах избор, Елвира.

Афсол вървеше към всекидневната, когато забеляза Елвира да крачи бързо из коридора. Той се доближи до нея. - Здрасти. - изрече.

- Отървала се е, каквото и да е. - Афсол изпи останалата си бира и реши да си върви. - Благодаря, че изслуша глупостите ми. Довиждане!

- Късметлии. - изсмя се Афсол. - И аз искам да изчезна преди сватбата си, но уви, не мога.

Афсол се засмя. - И аз това му казах. Отвърна, че заради възрастта си не е сигурен, че може да създаде наследник, пък и не желаел да предава мъртвата ми майка по такъв начин. Пълен негодник!

- Да, той има три деца. Обаче явно нещо превъртя и започна да обвинява сестра ми в несъществуващи неща. Тя наистина бе залитнала по опиум за кратко, но никога не се е продавала за него. Баща ми започна да вярва, че го пр…

- Да. Иска да го превърне в читав престолонаследник, каквото и да значи това. - въздъхна Афсол. - Той не беше толкова жесток човек преди. Никога не е бил.

- Едната ми е сестра, другата ми е само любовница. - въздъхна Афсол. - И вече не съм сигурен, че искам деца. Имах две дъщери, за съжаление бяха убити в семейни размирици. Баща ми иска от мен да създам дете, което никога …

Афсол горчиво се усмихна. - Нямам избор. Баща ми ме заплашва с най-скъпите жени в живота ми. Не желая нещо лошо да им се случи, а той е способен да ги нарани.

- Значи не е била Аша. Може би е била Серена, щом е престолонаследница и баща ѝ е правил вино. - сви рамене Афсол. - Не съм изцяло запознат с историята на това кралство. Вече и с живота не искам да съм запознат, но уви, …