Търсене
2080 поста от Афсол Фингел
Афсол сведе глава от срам. Беше прокудил Силиа, отказа се от нея и зае страната на Аша и Силас, макар и косвено.
Афсол разтърка чело с ръка. - За бога, Аша, колко повече доказателства искаш? - изрече той. - Отнасяхме се с вас добре, а вие сте постъпвали по този отвратителен начин с всички ни. И всичкото това, защото Силас не е може…
Афсол не можеше да повярва на онова, което чу. През цялото време беше защитавал тези двамата? - Обърнахте ме срещу сестра ми, заради отмъщение? - думите му едва излязоха.
Кръвта напусна лицето на Афсол. Вече не можеше да разбере какво ставаше зад гърба му. - Какво още сте направили?
Очите на Афсол се разшириха от изненада. Силас бе посмял да нападне Силиа?
- Или е изчезнала или е мъртва. - мрачно отвърна Афсол. - Какво става тук, Силиа?
Афсол взе книгите и започна да ги разлиства. Помнеше датата, на която си тръгна Ейда, но никъде не виждаше кораб да е отплавал по-далеч от Шиера. - Какво намекваш?
Афсол се обърна към Силас и Силиа. - Какво става тук?
Афсол въздъхна. Изобщо нямаше над какво да размишлява. Силиа щеше да види това дете само през трупа му.
- Докато стане достатъчно голямо, че да реши дали тя може да е в живота му, тя сигурно ще е предозирала и умряла някъде. - изсумтя Афсол. - Не я намесвай, изобщо даже. И също така, не казвай на никого.
Афсол се намръщи и отпи от уискито си. - Няма нужда Аша да знае реалната причина. Това, че не може да забременее е достатъчно важна причина да не търпя това повече. - отвърна принцът. - И не споменавай Силиа. Елвира я иг…
- Знам. И именно заради това ви давам още месец, след което ще изпратя писмо до баща ѝ, че искам да разтрогнем брака си. И без това изглежда няма изгледи да се получи. - въздъхна принцът. - Искам да бъде до Елвира през т…
- Да. Тя потвърди. - отвърна Афсол. - Не знам още как да го приема. Много е странно.
- Моля? Афсол разбра как звучат думите му и въздъхна. - Не, ако тя беше бременна щеше да ставаш баща... и чичо по други причини. - махна с ръка принцът. - Елвира е бременна.
Афсол си пое дъх. - Поздравления, ще ставаш чичо.
- Не. - отвърна Афсол на ефоски. Притесняваше се, че дори и тревата може да има уши. - Щастлив съм.
- Добре. Потърси ме, ако имаш нужда от нещо. Той целуна челото ѝ. Не искаше да я оставя, но нямаше какво да направи в момента. Телепортира се обратно в замъка си.
- Добро начало. - отвърна той и се доближи до нея. Придърпа я в скована прегръдка, след което целуна челото ѝ. - Каквото и да става, знай, че не си сама в това. Никога няма да бъдеш.
- Само да посмеят. - изрече той. - Ще се справим с това, обещавам ти.
- То не е виновно, че съм бил слаб, нито е виновно, че си била самотна. Няма вина, че Аша стои между нас като непроходима планина, която отдавна не трябваше да я има.
- Но не си сама. Виж, можеш да си уплашена, ядосана, да не знаеш напълно дали го искаш. Можеш да мразиш и начина, по който се е случило. Не го наричай наказание дълго, защото един ден можеш да повярваш в това.
Афсол не каза нищо, но изражението му се измени. Не гняв. По-скоро болка. - Не го наричай така. - отвърна той. - Ти не си сама в този грях, Елвира. Аз съм жененият мъж. Трябваше да те докосна едва след като бракът ми с А…
- Ако не искаш да продължиш тази бременност няма да те проклинам за това. Няма да те нарека жестока, нито ще стоя до теб, сякаш си ми отнела нещо. - продължи Афсол. - Детето е в теб. Ти ще го носиш, ти ще се променяш, ре…