Търсене

- Ще излъжа, ако кажа, че не съм си представял да имам дете от теб. И сега... искам го. - отвърна той и после добави: - Но не повече от това ти да си свободна да решиш. Не повече от това да знам, че си цяла и най-вече жи…

Афсол сви устни. - Аз току-що разбрах за него. - отвърна той. - Нямам право да налагам желанията си над теб.

Афсол за пръв път си позволи да се усмихне. След това обаче се овладя. Не можеше да налага мнението си над Елвира. - Решила ли си какво ще правиш с него?

Афсол премигна няколко пъти и си пое дъх. Това беше наистина разтърсваща новина. - Аз наистина не знам какво да кажа. - изрече той. - Трябва да питам нещо, обаче и съжалявам, че ще прозвучи така. Мое ли е?

Афсол беше ужасно изненадан. Изпитваше смесица от чувства, не можеше да изрази нито едно. - Това... не знам какво да кажа. - отвърна принцът. - Сигурна ли си?

Афсол застина на място. Погледът му остана върху ключицата ѝ. Спря да диша. Това някаква игра на думи ли беше? Шифър ли трябваше да разгадае? Накрая си пое рязко дъх и това го накара да се върне на земята. - Какво?

- Вече обмислям да изпратя писмо до баща ѝ, че ще я върна обратно. - отвърна Афсол. - Виж, знам, че не издържаш вече, аз също, но трябва още малко търпение.

Афсол въздъхна. - И ето я и нея. - отвърна той. - Моля те, само не говори за Аша. Всичко друго, не и това.

Афсол се телепортира до вилата на Елвира и отвори вратата. Както и предния път, тя отново стоеше на мраморната маса във фоайето. - Здравей. Получих бележката ти. - усмихна се той. - Какво става?

Джой отнесе бележката до Афсол и той я прочете, след което се подсмихна. Изглежда Елвира отново искаше да си играят. Нямаше нищо против. Той хвърли бележката в огнището, след което излезе.

Афсол хвърли поглед към Силиа. Не изглеждаше адекватна, но знаеше ли кога взима и кога не. Пред тях може би се преструваше на чиста. Той изсумтя и повика Аша, след което си тръгнаха.

Афсол отиде да си налее чаша уиски. Надяваше се да не се е случило нищо лошо с Елвира, иначе някой щеше да умре.

Афсол въздъхна. Не можеше да не се притеснява. - Добре, няма да настоявам. Ще ми кажеш, когато си готова.

Афсол въздъхна. - Сигурна ли си? Да не те притеснява някой лихвар? Веднага ще се погрижа.

Отговорът на Елвира жегна Афсол. - Знаеш, че ако имаш проблем винаги можеш да ми споделиш. Ще ти помогна с каквото мога. - изрече той и отказа виното на Конър, когато той мина покрай тях.

Афсол забеляза, че Елвира е нещо унила и реши да провери какво става. - Здравей. Добре ли си?

Афсол дойде до покрайнините и поздрави присъстващите.

Афсол дойде да си вземе наградата за участие в събитието. Афсол получава 1 000 000 злато.

Афсол риташе камъни, докато вървеше към лечебницата. Чудесно, днес вече наистина щеше да се мре. Той влезе вътре и с най-лишения от живот глас съобщи, че е дошъл да вземе Мей Ан. Лечителите се намръщиха, драконът явно от…

Афсол дойде да остави Мей Ан в лечебницата. - Имай късмета пак да ме забравиш, пикльо. Предният път избяга, ама тоя път ще ти се стъжни наистина! - буйстваше драконът, докато влизаха в лечебницата. - Май не изглеждаш тол…

Афсол, Мей Ан и съществото успяха да победят чудовището. Принцът беше доволен, но Мей Ан не особено, защото отново пострада заради него и глупавите му мисии. - Ще те съсипя, пикльо. - изсумтя драконът. - Те са силни, ням…

Афсол видя, че в устройството пише, че чудовището, което търси е в мрачната бездна и с Мей Ан се отправиха натам.

Афсол въздъхна. Наистина не знаеше на какво да се надява.

- Тогава жалко за тях. - сви рамене Афсол. - И двамата с теб имахме деца, не мисля, че проблемът е в нас. Пробвайте още малко и ако отново не се получава, не се мъчи. Тогава ще я върна в Милбърн и ще обясня, че нищо не с…

Афсол се подсмихна. - Да. Обаче тази ситуация пречи и тя отново се разгневява, а не желая това. - отвърна Афсол. - Е, ще дойде ден, в който всичко ще се нареди, но кога ще е не е ясно.