Търсене

Афсол реши да си върви. Принцът пожела лека вечер на останалите и тръгна към дома си, следван от Аша и Силас.

Афсол можеше само да се надява този да не реши да ги въвлича в ужасни експерименти, иначе навярно нямаше да могат да се отърват от него.

- Всъщност, да. - включи се принцът. - Борто остави трайни следи върху психиката ми с отвратителното си поведение. Това, че трябваше да го изживея като себе си и да не мога да го предотвратя беше още по-ужасно.

Афсол побърза да се приближи до Елвира и да я избута зад гърба си. Не желаеше нещо да ѝ се случи, нито разбираше какво се случва. Дочу Солария и започна да навързва нещата. Нямаше особена представа кои са двамата мъже, н…

Не че не му хареса това, което стана с Борто, но Афсол беше още по-учуден. Кой беше пък този мъж?

Афсол въздъхна. Разбираше гнева на Елвира, знаеше и през какво я накара да премине, докато стореното от Борто му влияяше.

- Борто. - тежко въздъхна Афсол и отпи голяма глътка от уискито си. Нямаше ли вече да падне метеор на главите им и да си отиде от тоя свят вече? И това се наложи да изживее.

Афсол нямаше представа какво да каже на този. Принцът реши да отиде и да си налее чаша уиски. Имаше нужда от нещо подобно.

Афсол тръгна да казва нещо, но си спомни, че Борто виждаше само себе си като истински красив. Принцът въздъхна. - Ще се наложи да те разочаровам тогава. - отвърна той.

Афсол изсумтя. - С Кенди и други присъстващи се увлякохте в някаква простотия. Чукахте се един друг, което беше наречено "влаковеене". - отвърна принцът. Трябваше да отиде при Матилда и да поиска да му направят лоботомия…

"Да, това че седиш пред мен, например.", помисли си Афсол. - Зависи какво имаш предвид. По тези земи често се случва да стават странни неща.

Афсол знаеше за какво става въпрос, но този изглежда не помнеше други неща. - Не съм участвал в това. - отвърна принцът, което си беше така за него.

Афсол не знаеше как точно да отвърне, нито дали е добра идея да разказва за онова, което Борто бе направил, докато беше трансформиран в него. - Не е от особено значение.

Афсол си пое дъх. - Никога не съм предполагал, че отново ще те видя, това е. - отвърна принцът. Не разбираше съвсем какво се случва и дали този помни нещо.

Афсол отстъпи крачка назад. Божества, как беше възможно това? Принцът си пое дъх и въздъхна. - Афсол. - отвърна принцът.

Очите на Афсол се разшириха от изненада, когато обърна глава към новодошлия. Та този мъж беше Борто. - Как? - едва изрече принцът. Този сега реален ли беше или нещо друго? Борто не беше ли просто друга самоличност в епру…

- Не говори така за себе си. Онова, което се случи беше най-нормално нещо между двама влюбени. - отвърна Афсол.

Афсол се усмихна. - Ако ще е като онзи ден във вилата ти, нямам против. - тихо отвърна той. Щеше да изпие литри от този странен афродизиак, ако означаваше, че ще прекарва времето си в компанията на Елвира.

Афсол разтърка чело. Това никога нямаше да спре. - Знам, но нямаше как. Щяхте да се карате постоянно и щях да бъда принуден или да ви изгоня или да си тръгна.

- Прави каквото искаш, това не я засяга. - отвърна Афсол. - Между нас няма нищо, няма право да възразява.

- Не виждам защо да ѝ споделям какво правя и с кого. - сви рамене Афсол.

Афсол приближи Елвира. - Добре ли си? Надявам се малкото ни забавление не те е наранило ненужно.

Афсол дойде след Аша и поздрави присъстващите. Погледна към Елвира, но жената не го отрази.