Търсене

Андромеда реши да си върви. Беше забравила какво представляваха тези партита и това ѝ дойде малко в повече. Жената пожела лека вечер на всички, след което тръгна към дома си.

Андромеда поклати глава. - Съжалявам, няма да помогне особено. Не е като да не съм пробвала различни неща вече. - отвърна тя. - Все едно, благодаря за предложената помощ.

Андромеда не разбра и половината от нещата, които каза Каво. - Не знам за какво точно говориш, но да, преминах през редица ужасни неща и вече изглеждам така. Няма какво да се направи.

- Зомбове? - учуди се Андромеда. - Аз бях ангел, Каво, но отдавна не изглеждам като преди, така е.

- Случили са се промени, докато ме е нямало, което е нормално, разбира се. Някой път трябва да ми дойдеш на гости и да ми разкажеш повече.

Андромеда приближи Евдемия. - Някои от присъстващите не съм виждала. Онзи елф там, онзи мъж до Конър, тези две жени-лисици. Всички ли са от Еритос?

Андромеда горчиво се усмихна. - Поне се върнах жива. Имаше моменти, в които мислех, че няма да се случи.

Андромеда се обърна към Катрин и бегло се усмихна. Нямаше как да я помнят, тя отдавна не беше онова, което беше преди. - С повечето от вас се познаваме. - отвърна Андромеда и огледа някои от присъстващите. - Аз съм Андро…

Андромеда не беше сигурна дали да дойде на това парти, но останалите трябваше да разберат, че се е върнала. Жената отдавна спря да изпитва срам от белезите по тялото си, те вече щяха да бъдат част от нея иска или не. Тя …