Търсене

- На мен не ми пречи и тя, но тогава ставаме четирима. - отвърна Беатрис.

- А това как го знаеш? Била си с тях? А на мен ми се правиш за тройката, така ли? - жената потупа по рамото Крисчън.

- Не съм сигурна, че е сравнимо. Пейтън, в комбинация с несъществуващия си пенис и никакви други умения, които поне малко да компенсират, има и отвратителен характер. Силиа е жена, не виждам какъв дефект би могла да има,…

Беатрис се засмя тихо. - Бих се радвала да нарека приятел всеки, който забелязва истинската същност на онова нищожество.

Беатрис повдигна вежда. - Приятно ми е, аз съм Беатрис. Мари... Мари коя? - полюбопитства жената.

Беатрис се доближи до Крисчън. - Да си вървим. Всичко мина прекрасно, сега вече никой няма да повярва на глупостите на Пейтън, каквото и да каже по мой адрес. Казах ти, че ще е лесно. - прошепна тя.

Беатрис се плесна по челото, но не каза нищо. Пейтън беше паднал изцяло в капана ѝ. Преструвката ѝ, че между тях нищо не се бе случвало беше успяла набързо да го изкара извън нерви.

- Лорд Клемингс, моля ви не използвайте такъв нелеп и вулгарен език. Не знам за какво говорите, но ви уверявам, че не желая да ме доближавате. Прегледайте се при лечител. - реши да се прави на ударена Беатрис.

Беатрис извъртя очи, чувайки дразнещия глас на Пейтън. Трябваше да се преструва на изключително скандализирана. - Лорд Клемингс, моля ви, оставете ме намира. Вече ви казах, че не желая да имам нищо общо с вас! - отвърна …

Беатрис едва сдържаше смеха си, но не смееше да покаже реакцията си пред лейди Кнов. Тя извърна глава настрани и се престори, че кашля.

Беатрис махна с ръка. Знаеше, че Пейтън познава Крисчън от партито, на което бяха присъствали заедно, не можеше да използва фалшиви истории относно произхода му, от друга страна нямаше как да каже, че е слуга на търговец…

"И добре, че не са тук. Щяха само да провалят всичките ми планове." Помисли си Беатрис, сетне на свой ред се усмихна. - Разбира се, изключително много се радвам да Ви видя, лейди Кнов. Може би следващият път родителите м…

- В последствие, разбира се, но нека не правим циркове още от самото начало на вечерта.

Когато Беатрис и Крисчън пристигнаха, в дома на лейди Кнов вече се бяха събрали доста хора, сред които разбира се беше и Пейтън. Беатрис извъртя очи и се постара тя и чернокосият мъж да застанат достатъчно далеч от досад…

Беатрис се приближи до двете жени и кимна. - Да, нека тръгваме. - отвърна тя.

- Факт е, че не идва да ни помогне, мислех че сте приятели. - отвърна жената.

- Отивай, аз ще остана при Далия. Утре ще говорим за нашата уговорка. - отвърна Беатрис.

- Помощта ти на приема на лейди Кнов ще е достатъчна, благодаря ти. - смени темата Беатрис. Не можеше да поръча убийството на Пейтън, беше прекалено рисковано.

Беатрис скръсти ръце. - Дори и така да е, вече е късно. Пейтън и аз имаме публична вражда. И двамата сме добре познати на жителите, ако той изведнъж изчезне, след като се е скарал с мен, несъмнено ще ме потърсят, а аз не…

- Не съм поръчвала ничия смърт, съжалявам. - отвърна Беатрис. - С моя ужасен късмет, със сигурност ще ме заловят и ще прекарам остатъка от живота си в някоя гнусна тъмница. Не, не, не. - жената потрепери от погнуса.

- Не съм разтревожена. - сви рамене Беатрис. - Няма да го забравя, а за теб винаги ще е полезно да имаш приятели сред благородниците.

- Умее да заблуждава в това. - изсумтя жената. - Но да, идиотът си е идиот. Плюс това, както казах, помощта ти няма да бъде безплатна. Можеш да помислиш какво ще искаш, стига да е по силите ми, ще го изпълня.

- Ще разчитам на това, аз все пак имам още повече интерес всичко да мине добре. - отвърна Беатрис. - Отсега нямам търпение да видя как този идиот ще се изложи пред толкова много благородници! - жизнерадостно отвърна жена…

- Нищо няма да ти стане на здравето, не се безпокой. Лейди Кнов е приятелка на семейството ми, а и както казах, ти си млад и красив, не вярвам да ти се обиди. Пейтън е достатъчно глупав, така че със сигурност ще се излож…

- Супер, няма да съжаляваш! Онзи нещастник ще си го получи веднъж завинаги! - ликуваше жената.