Търсене

- Разбира се, че няма да иска. Тя винаги отказва помощта, когато ѝ бъде предложена. - изсумтя Далия.

- Знам ли? - сви рамене Далия. - Тя е точно толкова тъпа.

- Със сигурност, но пиклата си го заслужава. - отвърна Далия.

Далия се замисли. - От друга страна си права, да. Слугата на Арус го хвалят из кралството, така че ще е прекалено осезаема разлика, дори за малоумница като нея.

Далия се изсмя с глас. - Биха били прекрасната двойка, съгласна съм. Може би тогава пиклата най-сетне ще бъде щастлива и няма да изпитва нуждата да създава мелодрами, с които да ни лази по нервите.

- Може би даже преди това, все пак ще циври непрестанно. - подигра се Далия. - Трябва да се събере с онзи лорд Пейтън, лика-прилика са си.

- Така е, но на мястото на което живея, златото и властта са всичко. А пиклата е красива, никога не съм отричала, но дори това не знае как да използва.

Далия сви рамене. - Аз не съм глупачка като тъпата пикла. Знам си възможностите, никога не бих могла да се преборя със сила с когото и да било, нито съм особено умна, за да бъда наета на някоя хубава позиция в организаци…

- Знам, но какво друго можех да направя? В Шиера ако нямаш късмета да се родиш в богато семейство, част от организация, си нищо. Цял живот си ето такъв прост слуга. - тя посочи с ръка Крисчън. - Не можех да се примиря с …

- Да, тя ми разказа тази история. Горката жена, не знам как може да съществуват такива ненормалници, не че и моя дъртак е особено впечатляващ, но поне компенсира с власт и пари.

- Повечето може и вече да са я научили какво представлява, но да, изброените изглежда са дълбоко заблудени. Благодаря ти, дори и тъпия слуга да не иска, вероятно аз и Беатрис ще се възползваме. Тя е добро момиче, няма да…

- Разбира се, просто после пак ние ще сме тези, които ще слушат ревовете ѝ. Не разбирам защо не си циври тихо на глупавия слуга и да не ни занимава нас, но вероятно от това няма смисъл, тъй като дори на него едва ли му п…

- Аз също, но поне доколкото съм виждала по тези събирания, това изглежда да е целта ѝ. Да бъде съжалявана и да бъде център на внимание.

- То тя сигурно това чака, за да може да започне отново с цивренето. Отдавна не е успявала да измисли повод, вероятно се опитва да си създаде такъв. - отвърна Далия.

Далия въздъхна. - Абсолютно просто същество. Какво ли друго бихме могли да очакваме?

- Аз не се учудвам, че не си проверила, пикло. Даже за мен е съвсем очаквано, след като не е нещо, което може да се използва за ревове, теб не те касае обикновено. - подигра се жената.

- Разбира се, че не ѝ пука за простия слуга. Той е поредното средство за мелодрами за постановките ѝ. - намеси се и Далия.

Далия извъртя очи, все още пиклата не се беше разциврила, което си беше цяло чудо, но вероятно бе въпрос на време. На всичкото отгоре, проклетника Арус никакъв го нямаше.

Далия пристигна в покрайнините, следвана от Беатрис и Крисчън. Жената силно се надяваше Арус да благоволи да дойде, или поне да изпрати кораб, с който да могат да се приберат. Не искаше твърде дълго да се заседява на тов…

Далия извъртя очи. Разбира се, че нямаше да се мине и една вечер без досадната пикла да се появи.

Далия дочу разговора на слугата с наемницата на пиклата и изсумтя. - Едва ли. Като се има предвид колко тъпа е принцесата им, сигурно не са чували за подобно изобретение. - подигра се тя.

Далия беше бясна. На идване проклетият кораб на Арус беше се блъснал в скала. На жената ѝ се наложи да се качи на оставащото от потъващата мачта, тъй като на всичкото отгоре спасителите закъсняха. Тя успя да се добере до…

- По принцип бих се съгласила, но не смятам, че пиклата има толкова акъл. - казвайки това, жената забеляза отдалечаващите се Крисчън и Беатрис. - Само да сте посмяли да ме оставите тук! - изкрещя след тях Далия, пожела б…

- Не я разбра. - изсмя се Далия. - На онази руса пикла често ѝ се случва, останалите умни и нормални хора са си добре. - подигра се отново тя.

- То сигурно и за това не би ставала, само като я видят как циври и начита за глупости, и ще им умре желанието. - подигра се Далия.