Партито на Катрин

Юки изсумтя отново.
- Човешкият свят изобщо не му понася, даже според мен стана още по-глупав. Надявам се да го прибереш обратно и също да го накажеш. - студено отвърна лисицата.

"На Рейс му харесваше да бъде част от нас. Не го знам какво прави при Силиа, освен да се потиска.", отвърна Лилит.

Далия въздъхна и изсумтя.
- Разбира се, проклетата пикла не издържа да не причини поредната мелодрама. Тъкмо смятах, че може би има надежда за нея. - негодуваше на глас жената.

- Силно се съмнявам, това да е така. - Крисчън дочу думите на Далия. - Далия за какво говориш? Така както гледам, Силиа дори не е тук в момента.

Далия въздъхна още по-дълбоко.
- Ами не е тук, правилно, добри наблюдателски умения. Отново я отвлякоха, макар че едва ли това те изненадва...

- Отвлекли са я? - учудено възкликна Крисчън и набързо обходи присъстващите с поглед. Проклетият тъмен елф не изглеждаше като логична опция, сякаш не беше мърдал изобщо от мястото си, а не подозираше, че Блейд би му позволил да стори нещо подобно от разстояние, наемайки някого другиго. - Как така? Кой?

- Аз пък откъде да знам? - сви рамене Далия и си придаде учуден вид. - Мислиш ли, че им следя бройката на похитителите ѝ, те са все пак толкова много...

Катрин дочу думите на Далия и извъртя очи.
- Няма нужда от подобни излияния. - изрече момичето и се обърна към Крисчън. - Някой с магически способности явно. Хвана я и отлетя с нея.

- С магически способности? - Крисчън присви очи и си спомни за спора на Юки със Силиа от предното парти. Той закрачи с бързи стъпки и се приближи до лисицата и непознатия с нея. - Силно се нядавям да нямаш нищо общо с това.

- Излияния? - изсмя се Далия. - Излияния ще видиш, когато пиклата се завърне. Пак ще бъде ред рев, ред сополи, както обичайно се случва. Изобщо не вярвам, че това отвличане е истинско. Поредната ѝ простотия. - скръсти ръце жената.

Лилит дочу разговора на останалите и се засмя.
"Сигурно е бил някой клиент, който ще ѝ даде пари за опиум. Да ѝ се чуди човек защо е отворила парфюмерия, като можеше да използва парите, за да си се друса на воля."

Юки рязко извърна глава от Зарган и погледна към наемния убиец. Дори не разбираше за какво говори.
- Чакай малко глупако, за какво говориш? За тъпачката Алиса, както виждаш, нямах нищо общо с това, но те съветвам да си мълчиш, защото не бих могла да ти спася задника този път. - невъзмутимо отвърна тя.

- Това също е възможно, да, никак не бих се учудила. Разбира се, ако е така, отново ще са последствията от глупостта ѝ...

Катрин извъртя очи.
- Просто спри. - изрече тя. - Нямаме нужда от подобни глупости.

Крисчън също се учуди на отговора на Юки. Нима тя също не беше видяла случилото се със Силиа?!
- Съжалявам, имах предвид изчезването на Силиа. - изненадано отвърна той и хвърли поглед първо към лисицата, а след това към непознатия мъж до нея.

- Нямате нужда и от досадни пикли, които постоянно причиняват мелодрами, но уви. - раздразнено отвърна Далия.

Елвира тежко въздъхна. Надяваше се Силиа да не пострада, нямаше представа какво можеше да ѝ причини някой с магически способности. Дори не можеше да се сети някой с такива сили, който да ѝ мисли злото.

Зарган слушаше и се смееше.
- Съжалявам, не познавам същество на име Силиа, освен един хипогриф от една далечна земя. - отвърна той. - Определено нямам вина за изчезването ѝ.

- Силиа нищо не си е причинявала сама, спри се вече. Определено не търси внимание, но ти не би разбрала.

Крисчън предполагаше, че би могъл да се довери на този мъж, макар и Юки да не беше особено добронамерена, не вярваше да си позволи да нарани Силиа, най-малкото не очакваше да скрие вината си. Той се обърна отново към лисицата.
- Не успях да видя какво се случи с нея, ти също ли не видя нищо?