Партито на Катрин

- Лилит, ти си единствената с подобни отзиви. - засмя се отново Крисчън. - Аз не страдам от подобни проблеми в отношенията си с нея. Не съм сигурен защо ти е трудно да ми повярваш. Нима ме считаш за лъжец?

Халон кимна, но продължи да се смее.
- Тая история истина ли е? Как ХОРА ще са изяли ДРАКОН, който е можел да се защити?

Евдемия се изкикоти.
- Колкото и налудничаво да звучи, истина е. Нямам представа как се е случило, не искам и да знам, но е напълно абсурдно да стоиш отстрани и да гледаш как хора изяждат дракона ти и да не направиш нищо. - изрече елфката.

Серена дочу Халон и се намеси.
- Колкото и странно да звучи, уви, истина е. Присъствах на погребението на този дракон.

Силиа отиде да си налее бяло вино. Надяваше се този, който я наблюдава скоро да се появи, за да спре да чувства този ужасен дискомфорт.

"Не, но знам ли. Може да си решил да говориш така, за да ѝ повдигаш и без това ниското самочувствие.", сви рамене жената.

Халон продължи да се смее.
- Нелепо е. Хора... най-обикновени хора са изяли дракон - много по-силно и умно същество от тях. Как е възможно? - продължи да се смее елфът.

- Не виждам защо бих го правил. - отвърна мъжът. - Нямам подобни намерения, казвам само истината, след като имаш такъв жив интерес.

- За съжаление не знам подробностите, освен че са нападнали Каво и драконите му в центъра на Еритос и въпросният дракон... Бузомардан е загинал при нападението. - отвърна Серена. Спомняше си бегло за случката, наистина беше нелепо.

- Нелепо е, да. Може би хората са били някакви роднини или ученици на Елитните 6, за да могат да сторят подобно нещо. - засмя се Евдемия. - Но не ме интересува, тъпата Свиня си го заслужава напълно! Дано изядат някой ден и нея, както и тъпия ѝ кон.

Каво плака горкиво за миличкото Бузи кончо и Курвито и те плакаха океани.

"Хм, не мога да го повярвам съвсем.", сви рамене Лилит.

Крисчън реши да се пошегува с Лилит.
- Все пак ти също си била с нея. Ако имах някакви оплаквания, не би ли било редно ти да поемеш вината за тях? - през смях отвърна той.

- Всичко в парфюмерията наред ли е? Изглеждаш леко неспокойна, Сил.

Лилит скръсти ръце.
"И защо аз да я поемам? Нима аз съм тази, която те е накарала да се занимаваш с нея?"

Силиа се усмихна.
- В парфюмерията всичко е наред, батко. И нищо ми няма, просто скандалите вече и мен напрягат. - сви рамене принцесата.

- Съвсем не, но си единствената, която постоянно хвали уменията си. Ако думите ти бяха истина, не би ли било редно да обвиним теб за лошите преподавателски способности? - продължи да се подиграва Крисчън.

"Можеше и да имам вина относно това, ако госпожица Дърво беше решила да се обучава, за да се усъвършенства. Как да ѝ преподавам нещо, като тя отхвърля всичко, което ѝ кажа?"

- Не знам, не знам. - вдигна ръце Крисчън. - Има доверие на мен, но не и на теб, каква ли би могла да е причината?

"Ясно ни е защо ти има доверие.", изрече Лилит. "Но пък се заблуждава за сексуалните си умения."

Далия се оглеждаше наоколо, докато бавно пиеше една чаша с вино. Не разбираше защо трябваше да се спират на това място отново, толкова ли не можеше да подминат тези лицемери и пиклата и да отидат на някое по-интересно място, макар и такива да се намираха трудно в това варварско кралство.

- Не съм забелязал особени проблеми, единствената която изглежда да има проблем си ти. - продължи да се смее Крисчън. - Защо не погостуваш на Арус в имението? Може би ще ти е интересно там, след като сте сродни души.

"Е, може би щях, но не съм сигурна дали ще бъда желана. Пък и съм леко обидена на шефа ти, задето отново се опита да ми пробута онзи идиот Тазар.", изсумтя Лилит.

Афсол въздъхна.
- Говори ми. Всички за секс говорят. - тихо изрече принцът.

- Не вярвам да не бъдеш желана от Арус. А и не знаех, че това дали ще си желана би те спряло. - подигра се Крисчън. - Относно Тазар, ти беше тази, която каза че искаш роб, който ще изпълнява сексуалните ти желания без да се оплаква, той отговаряше на условията, които беше поставила.