Партито на Катрин

"Не, заклевам се, наистина нямам представа. Ако Силиа е посмяла да разпространява слухове за мен и станалото с Рейс, не е познала.", намуси се Лилит.

- Не сме го чули от Силиа, но в Кросфайър Муунлайт се говори че си се държала отвратително с него, както и си го подлагала на мъчения. Разбира се, наясно сме, че това е риск, който винаги поемаме, особено предвид коняря и тъмния елф, но не прави мнението ми за теб особено ласкаво. - отвърна мъжът.

Непознат за останалите мъж, но не и за Юки се приближи, влачейки със себе си белокосо момиче. Той спря пред лисицата и захвърли полуживото момиче в краката ѝ.
- Следващия път, когато някой от слугите ти навлезе в нашите територии, няма да бъда способен да ви спася. - сухо изрече той.

"Подлагала съм го на мъчения? Кога?", изрече Лилит. "Нищо не съм му сторила, освен че му разказах за Силиа. Ако това се приема за мъчение, значи съм го подложила на такова."

- Добре знам, че това което казваш е лъжа. Няма смисъл да се защитаваш, нито аз, нито Арус бихме те притеснявали по този въпрос. Рейс беше твой роб, свободна си да правиш каквото решиш. - суто отвърна мъжът.

Катрин не можеше да бъде сигурна какво бе видяла. Някакъв непознат просто отмъкна Силиа и явно никой не забеляза. Момичето се доближи до Афсол.
- Извинявай, но не забеляза ли, че някакъв непознат мъж отвлече Силиа?

"Продадох го на любимото ти Дърво.", изрече Лилит. "Може би не трябваше, кой го знае какво прави сега."

Лисицата присви очи, но наведе глава. Естествено, глупачката Алиса вероятно се беше загубила и някакси беше ядосала Долината на Кошмарите. Просто прекрасно. Защо не ѝ се падаха никога на нея умни слуги?! Юки въздъхна тежко.
- Поне е жива. Ще я накажа. - невъзмутимо отвърна тя.

Очите на Афсол се разшириха от ужас.
- Какво говориш, Катрин? - изрече той и се огледа, но Силиа действително липсваше. - Видя ли го как изглежда?

- Вероятно въздъхва облекчено всеки ден? - засмя се Крисчън. Аз вероятно това бих правил в неговата ситуация.

- Няма да бъде нужно. - засмя се демонът. - Как е Ято? Негодува ли все още, или вече свикна с живота в човешкия свят?

Лилит скръсти ръце.
"Подигравай се, подигравай се. Направо въздъхва, чудейки се как да се отърве от Дървото."

- Не съм сигурна. - изрече Катрин. - Беше чернокос, с черни дрехи. Каза ѝ нещо, после я удари и отлетя.

- Сигурен съм, че това не е сред приоритетите му. Даже съм повече от убеден. - продължи Крисчън.

- Отлетя? - още повече се учуди Афсол. - Проклятие, това описание не ми помага с нищо. Благодаря, Катрин, ще видя какво можем да направим.
Предвид станалото, Афсол нямаше как да остане повече на това парти. Трябваше да съобщи на Сандреа и да търсят Силиа заедно с драконите. Той не каза нищо на никого и тръгна към замъка си.

Юки изсумтя отново.
- Човешкият свят изобщо не му понася, даже според мен стана още по-глупав. Надявам се да го прибереш обратно и също да го накажеш. - студено отвърна лисицата.

"На Рейс му харесваше да бъде част от нас. Не го знам какво прави при Силиа, освен да се потиска.", отвърна Лилит.

Далия въздъхна и изсумтя.
- Разбира се, проклетата пикла не издържа да не причини поредната мелодрама. Тъкмо смятах, че може би има надежда за нея. - негодуваше на глас жената.

- Силно се съмнявам, това да е така. - Крисчън дочу думите на Далия. - Далия за какво говориш? Така както гледам, Силиа дори не е тук в момента.

Далия въздъхна още по-дълбоко.
- Ами не е тук, правилно, добри наблюдателски умения. Отново я отвлякоха, макар че едва ли това те изненадва...

- Отвлекли са я? - учудено възкликна Крисчън и набързо обходи присъстващите с поглед. Проклетият тъмен елф не изглеждаше като логична опция, сякаш не беше мърдал изобщо от мястото си, а не подозираше, че Блейд би му позволил да стори нещо подобно от разстояние, наемайки някого другиго. - Как така? Кой?

- Аз пък откъде да знам? - сви рамене Далия и си придаде учуден вид. - Мислиш ли, че им следя бройката на похитителите ѝ, те са все пак толкова много...

Катрин дочу думите на Далия и извъртя очи.
- Няма нужда от подобни излияния. - изрече момичето и се обърна към Крисчън. - Някой с магически способности явно. Хвана я и отлетя с нея.

- С магически способности? - Крисчън присви очи и си спомни за спора на Юки със Силиа от предното парти. Той закрачи с бързи стъпки и се приближи до лисицата и непознатия с нея. - Силно се нядавям да нямаш нищо общо с това.

- Излияния? - изсмя се Далия. - Излияния ще видиш, когато пиклата се завърне. Пак ще бъде ред рев, ред сополи, както обичайно се случва. Изобщо не вярвам, че това отвличане е истинско. Поредната ѝ простотия. - скръсти ръце жената.