Партито на Катрин

Лилит дочу разговора на останалите и се засмя.
"Сигурно е бил някой клиент, който ще ѝ даде пари за опиум. Да ѝ се чуди човек защо е отворила парфюмерия, като можеше да използва парите, за да си се друса на воля."

Юки рязко извърна глава от Зарган и погледна към наемния убиец. Дори не разбираше за какво говори.
- Чакай малко глупако, за какво говориш? За тъпачката Алиса, както виждаш, нямах нищо общо с това, но те съветвам да си мълчиш, защото не бих могла да ти спася задника този път. - невъзмутимо отвърна тя.

- Това също е възможно, да, никак не бих се учудила. Разбира се, ако е така, отново ще са последствията от глупостта ѝ...

Катрин извъртя очи.
- Просто спри. - изрече тя. - Нямаме нужда от подобни глупости.

Крисчън също се учуди на отговора на Юки. Нима тя също не беше видяла случилото се със Силиа?!
- Съжалявам, имах предвид изчезването на Силиа. - изненадано отвърна той и хвърли поглед първо към лисицата, а след това към непознатия мъж до нея.

- Нямате нужда и от досадни пикли, които постоянно причиняват мелодрами, но уви. - раздразнено отвърна Далия.

Елвира тежко въздъхна. Надяваше се Силиа да не пострада, нямаше представа какво можеше да ѝ причини някой с магически способности. Дори не можеше да се сети някой с такива сили, който да ѝ мисли злото.

Зарган слушаше и се смееше.
- Съжалявам, не познавам същество на име Силиа, освен един хипогриф от една далечна земя. - отвърна той. - Определено нямам вина за изчезването ѝ.

- Силиа нищо не си е причинявала сама, спри се вече. Определено не търси внимание, но ти не би разбрала.

Крисчън предполагаше, че би могъл да се довери на този мъж, макар и Юки да не беше особено добронамерена, не вярваше да си позволи да нарани Силиа, най-малкото не очакваше да скрие вината си. Той се обърна отново към лисицата.
- Не успях да видя какво се случи с нея, ти също ли не видя нищо?

- Това, което наистина не разбирам е защо винаги се хващате на евтините ѝ манипулации. Това го прави почти всеки път и всички знаем защо.

Юки се плесна по челото.
- Ако бях видяла нещо, щях да ти кажа. Уви, както забелязваш, имам си по-големи проблеми, от това да наблюдавам слабоумната ти жена. Радвай се, няма да се налага да търсиш тази глупачка. - тя посочи към момичето в безсъзнание в краката си.

- Може би защото не сме някакви безчувствени хора, но все едно. - изрече Катрин. Нямаше никакво намерение да се занимава с тази противна жена.

Каво са изплаши да не го земат и него че с курвата тряаше свадбаре на прай яко и мило. Каво си зе кончото и Курвито и каза бай на мацките кат минаваши покрай простата курва пръдна на главата и да си знай.

- Идиоти сте, това сте вие. - раздразнено изсумтя Далия.

Евдемия също реши да си върви. Надяваше се Силиа да е добре и да се върне жива и здрава. Тя пожела лека вечер на всички и си тръгна.

- Прекрасно. В екстаз съм, както забелязваш. - саркастично отвърна Крисчън. Знаеше, че не може да направи особено много ако Силиа действително е била отвлечена от някого с магически способности. Надяваше се да не бъде наранена, в най-лошия случай, все още имаше онази огърлица, Фий също щеше да помогне доколкото ѝ беше по силите.

Елвира реши да си върви. Трябваше да се върне в замъка на Афсол и да се опита да му помогне по някакъв начин. Тя пожела набързо лека вечер на останалите и си тръгна.

- Относно Ято... Не виждам защо горкият ми подчинен заслужава наказание. Той чинно изпълнява задълженията, които му възложих. Ако се държиш добре и спреш да желаеш зло върху Долината на Кошмарите, мечтата ти да се разделите може и да се изпълни. - невъзмутимо отвърна демонът, след което призова портал, с който изчезна в небитието.

Юки извъртя очи и изсумтя. Тя пожела набързо лека вечер на останалите, след което хвана Алиса за ръката, изправи я, сетне нарисува няколко символа, използвайки умението си да се прибере бързо вкъщи.

- Тук наистина се случват странни неща... - плахо изрече Беатрис, приближавайки се до Крисчън. Не предполагаше, че някой ще бъде отвлечен от място пълно с хора. Еритос започваше доста да я плаши. - Не предполагах, че престъпността е толкова висока.

"И какво ли го отвлече това Дърво? На кого му е нужно нещо като нея?", чудеше се Лилит.

- Съжалявам, бих искал да ти кажа, че е безопасно, но... Не бих могъл да те излъжа. - с унило изражение на лице отвърна Крисчън, сетне се обърна към Лилит. - Моля те, не започвай и ти.

- Кой знае? Според мен е някого, когото е наела, за да се направи на интересна. То иначе кой би я искал? - сви рамене жената.

Серена реши да си върви. Трябваше да проучи последните движения на Фафнир, нямаше да си прости, ако беше решил да я тормози, отвличайки приятелите ѝ.