Партито на Катрин

- Нима? - повдигна вежда Крисчън. - Според слуховете, които се носят за теб в Кросфайър Муунлайт, прости ми ако имам известни опасения.

Аджакс реши, че е подходящ момент да излезе от прикритието си и да вземе Силиа. Той се прокрадна измежду храстите и застана пред принцесата.
- Съжалявам, но нямам време за приказки. - изрече той и удари принцесата в главата, преди да е реагирала.
Преметна я на рамо, сетне се издигна във въздуха и просто отлетя с нея.

"Така и не ми казваш какви слухове се носят за мен.", изсмя се Лилит. "Пък и не виждам от какво се притесняваш, нищо не бих ти сторила."

- Лилит, сама знаеш за какво говоря. - отвърна мъжът. Не беше забелязал случилото се със Силиа.

Далия забеляза, че някакъв непознат мъж с магически умения отвлече пиклата и изсумтя но не каза на никого. Така или иначе това беше поредното инсценирано отвличане и жалък опит да привлече вниманието на останалите, тъй като по чудо напоследък не беше център на цялото внимание.

"Не, заклевам се, наистина нямам представа. Ако Силиа е посмяла да разпространява слухове за мен и станалото с Рейс, не е познала.", намуси се Лилит.

- Не сме го чули от Силиа, но в Кросфайър Муунлайт се говори че си се държала отвратително с него, както и си го подлагала на мъчения. Разбира се, наясно сме, че това е риск, който винаги поемаме, особено предвид коняря и тъмния елф, но не прави мнението ми за теб особено ласкаво. - отвърна мъжът.

Непознат за останалите мъж, но не и за Юки се приближи, влачейки със себе си белокосо момиче. Той спря пред лисицата и захвърли полуживото момиче в краката ѝ.
- Следващия път, когато някой от слугите ти навлезе в нашите територии, няма да бъда способен да ви спася. - сухо изрече той.

"Подлагала съм го на мъчения? Кога?", изрече Лилит. "Нищо не съм му сторила, освен че му разказах за Силиа. Ако това се приема за мъчение, значи съм го подложила на такова."

- Добре знам, че това което казваш е лъжа. Няма смисъл да се защитаваш, нито аз, нито Арус бихме те притеснявали по този въпрос. Рейс беше твой роб, свободна си да правиш каквото решиш. - суто отвърна мъжът.

Катрин не можеше да бъде сигурна какво бе видяла. Някакъв непознат просто отмъкна Силиа и явно никой не забеляза. Момичето се доближи до Афсол.
- Извинявай, но не забеляза ли, че някакъв непознат мъж отвлече Силиа?

"Продадох го на любимото ти Дърво.", изрече Лилит. "Може би не трябваше, кой го знае какво прави сега."

Лисицата присви очи, но наведе глава. Естествено, глупачката Алиса вероятно се беше загубила и някакси беше ядосала Долината на Кошмарите. Просто прекрасно. Защо не ѝ се падаха никога на нея умни слуги?! Юки въздъхна тежко.
- Поне е жива. Ще я накажа. - невъзмутимо отвърна тя.

Очите на Афсол се разшириха от ужас.
- Какво говориш, Катрин? - изрече той и се огледа, но Силиа действително липсваше. - Видя ли го как изглежда?

- Вероятно въздъхва облекчено всеки ден? - засмя се Крисчън. Аз вероятно това бих правил в неговата ситуация.

- Няма да бъде нужно. - засмя се демонът. - Как е Ято? Негодува ли все още, или вече свикна с живота в човешкия свят?

Лилит скръсти ръце.
"Подигравай се, подигравай се. Направо въздъхва, чудейки се как да се отърве от Дървото."

- Не съм сигурна. - изрече Катрин. - Беше чернокос, с черни дрехи. Каза ѝ нещо, после я удари и отлетя.

- Сигурен съм, че това не е сред приоритетите му. Даже съм повече от убеден. - продължи Крисчън.

- Отлетя? - още повече се учуди Афсол. - Проклятие, това описание не ми помага с нищо. Благодаря, Катрин, ще видя какво можем да направим.
Предвид станалото, Афсол нямаше как да остане повече на това парти. Трябваше да съобщи на Сандреа и да търсят Силиа заедно с драконите. Той не каза нищо на никого и тръгна към замъка си.