Партито на Катрин

Силиа сбърчи вежди.
- Разбирам през какво преминаваш, но трябва по-често да посещаваш Матилда. Имам усещането, че проблемът ти се задълбочава.

"Явно ще трябва да поставям още по-ясни условия.", изрече Лилит. "Тазар изобщо не отговаря на тях. И хубаво, ще дойда в имението, така може и да се съгласиш да се забавляваш с нас."

- Аз смятам да си осигуря истинско забавление търсейки онова момиче. - отвърна Крисчън през смях. - Но съм сигурен, че с Арус ще си допаднете.

"Е, да, имаме общи черти с него, признавам.", изрече Лилит. "Смяташ да я потърсиш? Изглеждаше сладка и невинна, когато онзи гном я доведе."

- Нищо ми няма, Сил. Просто не е лесно да преживееш подобно нещо.

- Знам, но вярвам, че ще се справиш. - изрече Силиа и отпи от чашата си.

- Ти така щедро ме увери, че ще е забавно да се лутам из непознати територии, смятам да се доверя на мъдрия ти съвет, защо не? - отвърна наемният убиец.

"Е, да, наистина ще е по-забавно от това да се мъчиш с онова Дърво. Може би малко по-опасно, но вероятно ще се справиш с това.", отвърна Лилит.

Афсол въздъхна. Не знаеше дали ще може да спи с жена без да си припомня какво стори Борто с горката Малена.

Аджакс продължаваше да наблюдава принцесата. Трябваше да издебне удобен момент и да я отмъкне, за да я накара да му помогне.

- Пошегувах се, Лилит. - поклати глава мъжът. - Все още не съм сигурен дали искам да се занимавам с нещо подобно, момичето няма нищо общо, просто имам лоши спомени от последния път, когато се съгласих да свърша нещо за Юки.

Каво кончо и Курвито палиха як и мил огън и играха и пяха яко кумбая о курво патрава си курво идвай да ни лигавиш яко чепарете проста курво. Каво пръдна.

"Където са те нападнали? Не знам дали в Калабрия ще те нападне нещо мистично.", сви рамене Лилит.

Евдемия отиде да си налее бренди. Тъпата Свиня пак вършеше простотии, разбира се.

- Винаги ме напада "нещо мистично", когато приема да свърша нещо за нея, Лилит, тежко е. - през смях отвърна Крисчън.

Юки извъртя очи, чувайки глупостите на наемния убиец. Спасяваше го това, че все още тя самата не беше сигурна, че ще има нужда някой друг да се разправя с глупачката Алиса.

"Щях да кажа, че може да ѝ откажеш, но тя ще си намери начин как да те накара.", въздъхна Лилит.

Силиа отиде да си налее още бяло вино. Надяваше се скоро партито да приключи, че да се прибере и да се отърве от това ужасно усещане.

- Уви, може и да е в друг контекст, но също като теб, тя не е особено впечатлена от отказите ми. - засмя се Крисчън.

"За разлика от нея, аз поне не искам да си жертваш живота.", изрече Лилит. "Няма нищо животозастрашаващо в секса."

- Нима? - повдигна вежда Крисчън. - Според слуховете, които се носят за теб в Кросфайър Муунлайт, прости ми ако имам известни опасения.

Аджакс реши, че е подходящ момент да излезе от прикритието си и да вземе Силиа. Той се прокрадна измежду храстите и застана пред принцесата.
- Съжалявам, но нямам време за приказки. - изрече той и удари принцесата в главата, преди да е реагирала.
Преметна я на рамо, сетне се издигна във въздуха и просто отлетя с нея.

"Така и не ми казваш какви слухове се носят за мен.", изсмя се Лилит. "Пък и не виждам от какво се притесняваш, нищо не бих ти сторила."

- Лилит, сама знаеш за какво говоря. - отвърна мъжът. Не беше забелязал случилото се със Силиа.

Далия забеляза, че някакъв непознат мъж с магически умения отвлече пиклата и изсумтя но не каза на никого. Така или иначе това беше поредното инсценирано отвличане и жалък опит да привлече вниманието на останалите, тъй като по чудо напоследък не беше център на цялото внимание.