Търсене

- Ами именно. Когато не бях доволна от живота си, се постарах сама да го променя, макар и по не съвсем законен начин. - невъзмутимо отвърна Далия. - Както и да е, няма да се разберем относно това, нека просто отворим къщ…

- Да, тук бих могла да пробвам да помогна. Отиваме до задния вход, тъкмо докато тълпата е пред главния, за да отвлича вниманието. Макар и мен ако питате да не би следвало да се позволява на някакви бедняци да нарушават р…

- Няма такова нещо. - невъзмутимо отвърна жената. - Просто се застраховам срещу неверни обвинения.

- Аз ви казах, че не съм аз. - подсмихна се Далия.

- Разбира се. - въздъхна Далия и извъртя очи.

- Отсега мога да кажа, нямам нищо общо с това. Аз не крада провизии. - оправда се Далия.

- В такъв случай аз ще бъда крадец. - Далия реши отново да използва тази професия.

Далия също влезе и зае едно от местата.

Далия извъртя очи. - Престани с глупостите. Нека просто изчакаме това момиче да отвори.

Далия придружаваше Арус, за да участва в поредната игра. Доколкото си спомняше, това момиче беше загубило титлата си на кралица и сега живееше в почти изгнание, така че беше безполезна за нея отвъд това събитие.

- Посещавайте подобни разнебитени местности колкото искате, само внимавайте да не домъкнете тук някоя болест. Още си спомням за онова странно място, което трябваше да изследвам с онези бедняци и ме побиват тръпки. - изсу…

- Мен не ме бройте за подобна простотия. Нямам наклонности към трупове, още по-малко този на тъпата пикла. Хич даже не искам да я виждам, само ще ми кажете дали наистина е умряла, информацията за това ми стига. - присви …

- Дано да е истина в такъв случай. - обърна се тя и се усмихна на слугата, доставил бележката. Той също не можеше да повярва на внезапната промяна в настроението на господарката. - Още утре сутрин ще получиш чувал със зл…

- Сигурно дори и на брат ѝ му е писнало от мелодрамите ѝ. Който и да я е убил, е свършил добро дело за цялото кралство. - повтори думите на държанката Далия.

- Не Лесли... - въздъхна Далия. - Силиа е умряла. Според бележката са я убили. Макар и да разбирам защо са го сторили, не ми се вярва да е истина.

- За което тя така и не плати пълната цена, като нещастницата, която е. Какво да се е случило, според тази бележка е умряла. - невъзмутимо съобщи Далия.

- Или, ако тази Лесли е нейна приятелка, двете заедно са измислили това, в отчаян опит пиклата отново да привлече вниманието на всички върху себе си. Просто не ѝ се връзвайте и нека забравим, че сме видяли това. Не вярва…

- Искаш да разбереш? Ето, сам я прочети. - тя хвърли парчето пергамент към Крисчън.

- Как бих могла да си спомням някакво произволно име? Ако мислите, че ми е за цел да си спомням имената на всеки слуга, или слугиня, жестоко сте сбъркали. Кой знае, сигурно е някоя нейна приятелка. Това е напълно нелепо.

Далия присви очи. - Човешка жена? Тук е пълно с такива. Нека позная, беше белокоса тази човешка жена, нали? - с подигравателен тон попита тя. - Не знам за кой път по ред се опитва да ни направи на глупаци.

Далия грубо грабна парчето пергамент и се зачете в него. След кратка изненада, изписана по лицето ѝ, жената се обърна към слугата. - Кой ти даде това нещо? - с остър тон попита тя.

- Какво ти? И какво държиш там? Я веднага ми го дай да видя. - заповяда Далия.

Далия внезапно си спомни, че тъпия слуга си беше позволил да не ѝ отговори. Тя отново се обърна към него. - Изглежда освен да подслушва, прислугата вече смята, че е достатъчно важна, та да не отговаря на зададени въпроси…

- Не е хубаво и още сега ще ви кажа защо. Това обикновено означава, че пиклата е била отвлечена за пореден път и съвсем скоро ще слушаме ревове. - изсумтя Далия.

- Не искам да знам изобщо каква е, но познавайки онази тъпа пикла, не се и съмнявам, че е било някоя мелодрама. - подигра се Далия, сетне забеляза с крайчеца на окото си един от слугите, който от известно време стоеше и …