Търсене
64 поста от Далия в „Къщата на Арус“
- Посещавайте подобни разнебитени местности колкото искате, само внимавайте да не домъкнете тук някоя болест. Още си спомням за онова странно място, което трябваше да изследвам с онези бедняци и ме побиват тръпки. - изсу…
- Мен не ме бройте за подобна простотия. Нямам наклонности към трупове, още по-малко този на тъпата пикла. Хич даже не искам да я виждам, само ще ми кажете дали наистина е умряла, информацията за това ми стига. - присви …
- Дано да е истина в такъв случай. - обърна се тя и се усмихна на слугата, доставил бележката. Той също не можеше да повярва на внезапната промяна в настроението на господарката. - Още утре сутрин ще получиш чувал със зл…
- Сигурно дори и на брат ѝ му е писнало от мелодрамите ѝ. Който и да я е убил, е свършил добро дело за цялото кралство. - повтори думите на държанката Далия.
- Не Лесли... - въздъхна Далия. - Силиа е умряла. Според бележката са я убили. Макар и да разбирам защо са го сторили, не ми се вярва да е истина.
- За което тя така и не плати пълната цена, като нещастницата, която е. Какво да се е случило, според тази бележка е умряла. - невъзмутимо съобщи Далия.
- Или, ако тази Лесли е нейна приятелка, двете заедно са измислили това, в отчаян опит пиклата отново да привлече вниманието на всички върху себе си. Просто не ѝ се връзвайте и нека забравим, че сме видяли това. Не вярва…
- Искаш да разбереш? Ето, сам я прочети. - тя хвърли парчето пергамент към Крисчън.
- Как бих могла да си спомням някакво произволно име? Ако мислите, че ми е за цел да си спомням имената на всеки слуга, или слугиня, жестоко сте сбъркали. Кой знае, сигурно е някоя нейна приятелка. Това е напълно нелепо.
Далия присви очи. - Човешка жена? Тук е пълно с такива. Нека позная, беше белокоса тази човешка жена, нали? - с подигравателен тон попита тя. - Не знам за кой път по ред се опитва да ни направи на глупаци.
Далия грубо грабна парчето пергамент и се зачете в него. След кратка изненада, изписана по лицето ѝ, жената се обърна към слугата. - Кой ти даде това нещо? - с остър тон попита тя.
- Какво ти? И какво държиш там? Я веднага ми го дай да видя. - заповяда Далия.
Далия внезапно си спомни, че тъпия слуга си беше позволил да не ѝ отговори. Тя отново се обърна към него. - Изглежда освен да подслушва, прислугата вече смята, че е достатъчно важна, та да не отговаря на зададени въпроси…
- Не е хубаво и още сега ще ви кажа защо. Това обикновено означава, че пиклата е била отвлечена за пореден път и съвсем скоро ще слушаме ревове. - изсумтя Далия.
- Не искам да знам изобщо каква е, но познавайки онази тъпа пикла, не се и съмнявам, че е било някоя мелодрама. - подигра се Далия, сетне забеляза с крайчеца на окото си един от слугите, който от известно време стоеше и …
Далия скръсти ръце. - Защо трябва да е нещо толкова ужасно, като пиклата да има печеливш бизнес тук? Може просто да е умряла. - усмихна се жената.
- Не съм сигурна защо ме питаш, след като сме заедно в отбор. - хвърли му остър поглед Далия. - Аз също очаквам да е простотия. С онези бедняци, какво друго да е? - изсумтя жената.
Далия въздъхна и стана от скута на Арус. - Щом така предпочиташ да прекараш вечерта си, прави каквото искаш. Аз си лягам. Всички сте полудели. - изсумтя жената и се запъти към спалнята, която делеше с търговеца.
Далия въздъхна и поклати глава. - Съветвам те да не го правиш. Не разбирам защо реагираш така, мислех, че ще ти е забавно да чуеш докъде е стигнала тази ненормалница.
- Защото е тъпа, мелодраматична пикла, която изпитва потребност всички да я обикалят и да се вайкат по несгодите на онеправданата ѝ особа? Що за въпрос?! - невъзмутимо отсече Далия.
- Казах ти, че това не би могъл да го познаеш. - със задоволствена усмивка отвърна Далия. - Наистина ми е непонятно какви ѝ ги ражда главата. Отдавна знам, че това момиче не е с всичкия си, но напоследък съвсем е полудял…
- Изглежда наистина не си чул за най-новата измислица на пиклата. - подигра се Далия. - В яда си покрай новата държанка, този път е решила да твърди, че слугата ти я е изнасилил. Представяш ли си? Преди поне се стараеше …
Далия поклати глава в отрицание. - Повярвай ми, това не би могъл да го познаеш. - също прихна в смях жената.
- Не, тъпако. - изсмя се Далия, удряйки мъжа по рамото. - Става дума за противната пикла, разбира се. За кого би могло друг?