Търсене

- Е, това беше интересно приключение. Отдавна не съм играла тази игра, може би малко съм позабравила все пак. - въздъхна Моника. - Ще вървя, благодаря ви. - тя пожела лека вечер и се запъти към кораба си, следвана от слу…

- В такъв случай аз гласувам да унищожим кристала. - отвърна Моника.

- Защото е ужасно, спрямо останалите? А и ако унищожим кристала, ледовете наоколо ще се стопят, всички ще имат равен шанс да се развият заедно. Като лечител не виждам друга възможност.

- Особено предвид, че едни от тях изпратиха писмо, молейки за помощ. - добави Моника.

- А как смятате да разрешим проблема, след като се явява магически кристал? - невярващо попита Моника.

- Звучи ми като да сте единствените, които не са в неловка ситуация наоколо. - присви очи Моника.

- Наистина ли няма никакъв друг начин за справяне с тази ситуация, освен да причините смъртта на жителите на околните села?

- Предполагам е свързана с необичайния студ. - повдигна вежди Моника.

- Предвид глада, на който са подложени околните села, не го намирам за твърде уместно. - скръсти ръце Моника.

Моника кимна и последва управителя и барда.

- Предполагам заслужаваме да знаем истината. - отвърна Моника. - Предвид случилото се.

Моника взе заровете и ги хвърли. Число: [lotto]18&muczm636-blgkrg[/lotto]

- Макар и да не съм убедена, че го заслужава, след като вече сме свободни, искам да излекувам раната на управителя. - намеси се Моника.

Моника обходи стаята с поглед. Трябваше да може да реагира, ако някой от групата бъде ранен. - Знаех си, че ще сторите нещо глупаво.

- Тази предубеденост ще те погуби някой ден. - продължи да се смее Моника, като нямаше предвид единствено поведението на героинята на Далия в играта.

- Едва сега ли? - засмя се тихо Моника.

Моника въздъхна и хвърли заровете. Число: [lotto]17&mucxuiuw-m1960y[/lotto] - Кълна се, че казвам истината. Ето, погледнете торбата ми, пълна е с мехлеми и превръзки за рани.

Моника реши да се намеси. - Господине, аз съм лечител и мога да потвърдя, че думите на барда са истина. - тя се надяваше да вдъхне повече достоверност в присъствието им.

- Аз лично не бих могла да бъда от полза тук, освен ако някой от вас не реши да стори нещо твърде глупаво и не бъде ранен. - извъртя очи Моника.

- Според мен нищо няма да постигнем с толкова директен подход, но не съм аз експертът по комуникация. - въздъхна Моника и реши да ги последва.

- Ако обаче тази жена беше толкова притеснена да говори, защо очакваме, че управителят ще ни даде информацията, която искаме?

- Всичко е възможно. - въздъхна Моника. - Но ме съмнява това да е отговора, който търсим.

- Аз не бих бързала да твърдя това. Не е ли все пак странно как всички в околността гладуват, освен тези хора? - опонира Моника.

- Доколкото си спомням, в писмото също пишеше, че въпросното съседно село има много храна и не страда от никакви липси. Ще идем ли там?

Моника хвърли заровете. Число: [lotto]7&mucvl81h-0kwoor[/lotto] - За съжаление не е нищо познато за мен.