Търсене

Арус пожела лека вечер на останалите и се запъти към пристанището, Камила отиде да го изпрати, смяташе да му поиска още злато на заем, тъй като Клара не ѝ даваше достатъчно за пазаруване.

- Съгласен съм. Колкото и да ми е приятно да прекарвам времето си в компанията на толкова прекрасни жени като теб и Камила, работа ме чака вкъщи. - засмя се Арус и пое обратно към пътеката.

- Защо наистина не го запазите и не го дадете на Серена? Вероятно тя ще знае какво да го прави. - отвърна Арус.

- Аз определено не бих. - потрепери от погнуса Арус. - Току виж съм видял отново лицето на онази виконтеса.

- Отново използвам момента, за да ви кажа колко добре си живеем на юг. - засмя се Арус.

- Еритос е толкова странно кралство. Пълно е с подобни места, но никой не се грижи за тях. Можете да изкарвате доста злато ако превърнете тази местност в туристическа дестинация.

- Добър въпрос. - почеса се по челото Арус. - Макар че дори и да беше тук, не съм особено сигурен, че искам да виждам миналото си. Там имаше доста неприятни за мен моменти.

- По моя опит, почти никога не е за нищо смислено, приятелю. - Арус потупа елфа по рамото.

Арус последва Халон. - Надявам се скоро да стигнем статуята. Обожавам красиви жени, но безсмислено каращи се красиви жени - не особено. - засмя се той. Катрин се държеше странно, по събиранията не му се струваше толкова …

- Надявам се поне тази статуя да си струва идването тук. - засмя се Арус.

- При нас няма абсолютно нищо, освен добро заплащане и много възможности за забавление, красавице. - намигна ѝ Арус. - Горещо препоръчвам да си купиш вила в Кросфайър Муунлайт, животът там е повече от страхотен.

Арус последва елфа Халон извън къщата към центъра. Това село не му представляваше никакъв интерес, но поне Камила беше тук, за да разведрява обстановката. - Това място е толкова депресиращо, Катрин, Халон, не сте ли обми…

Арус доста се забавляваше с реакциите на Катрин. Хората в Еритос наистина имаха нужда да бъдат малко по-освободени.

- Никога не съм бил срамежлив. - сви рамене Арус и се усмихна.

- Аз нямам нищо против. - отвърна търговецът.

- Не бих казал, че е всичко, но определено обичам да мисля за секс. Както и да го практикувам, особено когато е с прекрасни жени като теб и Камила. - усмихна се Арус.

- Е нали точно това правех? - въпросително я изглежда Арус. - Запълвах... времето си. - започна да се смее мъжът.

Арус се присъедини към останалите и намигна закачливо на Катрин.

- Вече бях започнал да се притеснявам, че няма да го предложиш. Да вървим. - кимна Арус и двамата се отправиха към другата спалня.

Арус въздъхна, наблюдавайки отдалечаващата се Катрин. - Не трябваше да се държиш така още от първия ден. Виж сега какво направи. - засмя се той.

- След като Халон вече ни изостави, не желаеш ли все пак да ти правя компания? Съжалявам ако е прозвучало, сякаш искам нещо друго, но наистина се притеснявам за теб. А и за себе си. Не смятам, че е добра идея да оставаме…

Арус също отиде да види. Имаше само две спални. Прекрасна възможност и за него. - Е, изглежда ще трябва да направим избор все пак. - усмихна се той.

- На мен ми звучи доста добре. - кимна Арус. - Катрин, все още можеш да дойдеш с мен.

- С ръка на сърцето съобщавам, че със сигурност не ми се въртят мисли как да пия нечия сперма. - с насмешка отвърна Арус. - Ако някой се съмнява, че Камила си мисли нещо друго, разбира се. Иначе идеята ти е добра, Катрин…

- Аз? - посочи към себе си Арус. - Какво съм направил аз?! Не си справедлива, Катрин!