Търсене

Евдемия ядно въздъхна. - Благодаря, тъпако! Не можеш да живееш без да съсипеш нещо.

- Крисчън способен ли е да се справи с кентаври? - тихо изсъска Евдемия. - Ако не си забелязал, те не са хора.

Евдемия въздъхна. Надяваше се да не се разгневят много тези кентаври. - Моля ви, не обръщайте внимание на глупостите на този тъмен елф. - намеси се жената. - Той се държи по този безобразен начин с всички, които познава.…

Евдемия извъртя очи. - Предполагам. Има начин да спреш, но няма как да изтървеш такива печалби, разбирам.

Евдемия въздъхна. - На него нищо не му се отразява поучително, опасявам се. - изрече тя и се върна на предишната тема. - Радвам се, че си започнал да гледаш на елфите по друг начин.

Евдемия взе розата и въздъхна. - Помирение ще има, когато спреш да ме виждаш като някаква проститука-робиня.

- Благодаря! - усмихна се Евдемия и се втурна към сергиите, за да ги разгледа. Честно казано, не ѝ бяха нужни животински кожи или подобни неща. Разгледа подправките, но не си хареса нищо особено - всичките бяха разпростр…

Евдемия се приближи малко напред и се усмихна. - Не обръщайте внимание на този човек и на онзи тъмен елф - не са съвсем наред с главата. - тихо изрече тя. - Може ли да ни покажете пазара?

Евдемия се плесна по челото. Но разбира се, че това щеше да бъде първият му въпрос.

Евдемия сви рамене. Не разбираше напълно Арус, но не я интересуваше особено. Тя кимна и последва Халон. Надяваше се тъмния елф да си държи езика зад зъбите, че сигурно можеше да намери начини, по които да обиди домакинит…

Евдемия извъртя очи. - Моите също, но тези кентаври можеха отдавна да са ни убили.

- Ако не бяха нямаше ли да бъдем вече мъртви? - засмя се Евдемия, сетне тежко въздъхна и кръвнишки погледна Конър. - Е, може и да станат недружелюбни, ако този не се спре.

Евдемия се засмя. - Не е проблем. Правили сме какво ли не, не виждам защо да не можем да си поделим една постеля. - отвърна елфката.

Евдемия влезе в тяхната шатра и остави малкото си багаж на една страна. Постелите бяха удобни, но не толкова колкото леглото ѝ. Другият проблем беше, че постелята беше за двама. Елфката въздъхна.

Евдемия изобщо не желаеше да спи навън или пък да дели шатра с Арус. Да бъде на едно място с Халон нямаше да бъде зле, достатъчно време бяха прекарвали сами. - Разбира се, не е проблем.

Евдемия последва Халон и Арус.

- То тя заради друго не иска, но както и да е. - измърмори под нос Евдемия.

- Защото, нищожество, сме в магическа гора и трябва да я разгледаме. - изрече Евдемия. - И ние не те щем тук, но уви, няма какво да направим.

Евдемия извъртя очи и скръсти ръце. - Колкото и Каво да смята, че тъпотиите, които ръси са истина, това не е така. Не съм виждала други агресивни коне, освен онези в пещерите. Не мисля, че кентаврите са лоши същества. - …

Евдемия не разбираше какво толкова харесват повечето в онези лисици. По онова, което наблюдаваше от партитата, нямаше особено добро впечатление за тях.

Евдемия извъртя очи.

- Пази боже. - изрече Евдемия и си плю в пазвата.

"Към вкъщи.", помисли си Евдемия. - Ами напред, предполагам. Дано само не попаднем на нещо много опасно.

Евдемия въздъхна. - Може да разгледаме гората. Нищо не печелим, ако стоим на това място и си говорим. - сви рамене елфката.

Евдемия едва се сдържа да не извърти очи. Но разбира се. - Предполагам. - сви рамене жената. - Някакви предпочитания какво да правим?