Търсене

- Не знам точно как, но явно виждаш и чуваш този, когото искаш. Силиа твърди, че е изглеждал абсолютно като теб - визията ти, гласът, смехът. Не разбирам съвсем. - отвърна Елвира.

- Единственият ѝ сериозен враг в момента е собственият ѝ баща. Той обаче не е тук, няма как да е той. Пък и е издал заповед за екзекуцията ѝ, надали ще се занимава да ѝ дава отвари и да кара някой да я насили. Може прост…

- И аз не знам кой би сторил това на Силиа. Напоследък дори и онзи изрод Конър не я занимава. - въздъхна Елвира. - Дано скоро се разбере, за да може тя да се оправи.

- Не мога да си обясня какво става. Тя просто спори с някакви хора и то предимно с Нана напоследък. Не е сторила нищо лошо, че да заслужи подобно нещо. Не мисля обаче, че лисицата би си позволила подобно своеволие. Докол…

Елвира разтърка чело с ръка. - Честно казано, Силиа също твърди, че не може да си ти. Разбирам от къде идва това, много е трудно да повярваш, че човек, когото обичаш би ти причинил това.

- Съгласна съм, че двете са непоправими кучки, но не съм съвсем сигурна, че биха направили това. - въздъхна Елвира. - Няма да научат, засега. Знаем само ти, аз и Силиа. Дори не знам защо изобщо започвам да ти вярвам.

- Засега ще те помоля да си държиш езика зад зъбите. Тя не иска другите да научават и напълно нормално. Макар и да разбирам изнасилването, не разбирам какво е да те изнасили любимия ти, съответно не разбирам изцяло болка…

Елвира изсумтя. Гневът ѝ започна да отшумява. - Не съм сигурна в какво да вярвам. Ситуацията е повече от отвратителна. Дали си ти или някой друг, травмата ѝ е много по-тежка от повечето и вече наистина нямам представа ще…

Елвира сбърчи вежди. - Конър? Има известна логика, но предвид, че сега е женен за Блейд, не съм съвсем сигурна. Пък и как ще се сдобие с каквото и да е идиот като него?

- А защо ѝ е на Силиа да си измисли подобно нещо? - вирна вежда Елвира. - Защо да вярвам на теб, а на нея не?

- Защото теб е виждала. - изсъска Елвира. - Не мога да ти повярвам, ще прощаваш. Не вярвам да има човек, от който Силиа да се страхува толкова, че да те обвини за това.

- Вече не съм сигурна, че познавам добре хората. Вярвах, че познавам и Афсол, но не беше така. - изсъска Елвира. - Опитвам се да си обясня станалото, но адекватно обяснение няма.

Елвира още веднъж го зашлеви. - Стига си се правил на ударен! Не си ти, нямаш брат близнак, тогава какво? Колкото и влошени да са отношенията ви, Силиа никога не би твърдяла, че си ѝ сторил нещо такова.

Елвира изсумтя. - Дори не знам защо очаквах да признаеш. - изсмя се нервно тя. - Не трябваше да идвам тук, трябваше да разкажа на братята ѝ какво си ѝ сторил.

- А аз не разбирам защо си ѝ причинил подобно нещо. И то точно на нея. - продължи да крещи Елвира. - Виждала е теб, чувала е твоя глас, кой друг да е? Брат близнак ли имаш?

- Някой? - Елвира го изгледа гневно. - Бил си ти. Тя всичко ми разказа. Какво ти става, по дяволите?!

Елвира отиде да отвори. Жената не можа да сдържи гнева си и зашлеви мъжа пред себе си. - Ти превъртя ли? - извика жената. - Какво толкова ти стори Силиа, че си заслужи да я насилиш? Лисиците мозъка ли ти изпиха?

Зола дойде и остави бележката, след което тръгна към пазарската улица. "Крисчън, трябва да поговорим. Във вилата съм си. - Елвира"

Елвира се телепортира във вилата си. Беше толкова ядосана, че дори не ѝ направи впечатление, че се връща на същото място, на което бе пострадала преди време. Тя извика Зола и ѝ връчи бележката. - Оставяш я в имението на …

Елвира ядно въздъхна. Тя покри приятелката си с едно одеяло. Силиа не искаше другите да разбират, затова трябваше да говори с Крисчън насаме. - Точно така. - изрече тя и взе камъка си за телепортация. Написа една бележка…

"Не е като да не го заслужава.", помисли си Елвира. - Добре, макар и да не знам как това ще остане в тайна дълго време. Ще ти донеса нещо за сън, имаш нужда от почивка. Маркизата отиде да вземе една отвара, а после трябв…

Елвира имаше чувството, че ще избухне, а това не беше добре. Какво го беше прихванало този? Да не би онези проклети лисици да му бяха направили нещо? Но чак толкова? Силиа не се разбираше с тях, а те по някакъв начин пол…

Елвира се чудеше какво да каже. Беше бясна, но не искаше да плаши Силиа. Разбира се, че тя щеше да се опитва да го оправдае. Самата Елвира не можеше да повярва на чутото, но не ѝ беше известно той да има брат близнак. Ма…

- Крис? - невярващо попита Елвира и стана от мястото си. - Крисчън, Крисчън? Наемният убиец, бодигард на Арус? Маркизата не можеше да повярва. Как беше възможно? - Как така? - тихо попита Елвира. - Какво се случи?

- Не те разбрах. - изрече Елвира.