Търсене

Елвира влезе във всекидневната на Силиа и забеляза принцесата на дивана, сетне се присъедини към нея. - Трябва да ти кажа нещо. - въздъхна жената.

Елвира дойде да си вземе наградата. Трябваше да събира злато. Елвира получава 1 000 000 злато.

Елвира въздъхна и се обърна към Крисчън. - Благодаря, че ми помогна. Лек ден. - изрече жената и тръгна след Силиа. Трябваше някой ден да даде книгата на Серена.

- Все пак не са били небивалици, както твърдеше Нана. - изрече Елвира.

- Беше много повече от това, но можеше да забележиш, ако не се беше вглъбила в глупав спор. - изрече Елвира. - Дано стената да ни върне обратно. Маркизата тръгна натам, от където дойдоха и успя да премине през стената. Т…

- Не мисля, че иска къща. Има си прекрасна вила. - изрече Елвира и доближи двете жени, сетне започна да говори на висок тон: - Вие двете ще спрете ли? Отдавна приключихме и чакаме само вас, за да излезем.

- Може би трябва да поговорите със Силиа отново, вече и аз не разбирам. - въздъхна Елвира и погледна двете. - Явно няма да спрат, а трябва да излезем от тук.

Елвира се плесна по челото. - Не си ли взе поука с Юки? Даде ѝ диаманти, тя спря ли се? Не особено.

"Защо да си наясно?", помисли си Елвира. - Е, скъпата ми приятелка все още мисли, че с Нана сте имали нещо и така е получила къщата. Не бих могла да я виня и на мен не ми е особено понятно кой ще купи къща просто заради …

- Впечатляващо и удивяващо ще е ако със Силиа успеете да запазите добри отношения поне месец. - въздъхна Елвира.

Елвира погледна ранената си ръка. - Надявам се. Лунният прашец не помагаше. - въздъхна тя и се обърна към Силиа и Нана, които все още спореха. - Дами, готови сме, не че ви интересува.

За момент Елвира се почувства замаяна, но това бързо отмина. Гласовете в главата ѝ ѝ благодаряха, че ги е освободила. Книгата се затвори и перото се залепи върху корицата в средата. - Мисля, че се получи. Гласовете ми бл…

Елвира разлисти книгата и извъртя очи. - Пише небивалици. Не разбирам староеритоски. - въздъхна жената. Сенчестата книга се разлисти сама на празна страница и перото започна да пише нещо на еритоски. - Смели герои влязох…

Елвира се концентрира над книгата. Опита да се успокои и отново разпери ръце. Книгата приближаваше и маркизата забеляза, че ръцете ѝ треперят. Отново щеше да я изтърве. "Сега!", чу в главата си и сепната скочи напред. Ст…

- Една идея по-полезни са, но не дават идеи как да я взема. - изрече Елвира. Тя забеляза, че Сенчестата книга лети към нея и протегна ръце, за да я хване, сетне скочи уж в подходящия момент, но не я хвана. - Чудесно. Ще …

Елвира пробва няколко пъти, все неуспешни. Жената започна да се ядосва. Изкачи за пореден път рафта и ядно въздъхна. - Омръзна ми вече. Хем искате да се развали това проклятия, хем с нищо не помагате. - изрече маркизата …

Елвира въздъхна. Очевидно трябваше да се катери по рафтовете. Жената се покатери по единия и отново погледна към книгата. Трябваше да намери подходящ момент, в който да скочи и да хване книгата.

- Не. - поклати глава Елвира. Перото се издигна нагоре заедно с ръката на Елвира и започна да се мести според движенията на Сенчестата книга. Елвира се загледа в книгите и забеляза тази, която търсеха. - Хубаво ми я пока…

Елвира въздъхна. Шепнещите гласове поискаха от Елвира да запали свещите в залата. Маркизата го стори и веднага след това стотици книги се издигнаха във въздуха. - Ти сериозно ли?

- Не мога! - извика Елвира и в следващата секунда се сблъска със стената. Сблъсък обаче нямаше. Тя премина през стената и се озова в друга стая. - Библиотека. Може да минете през стената.

Елвира разгледа помещението, в което бяха попаднали. - Еха. И всичкото това под едно дърво, кой да повярва? - усмихна се жената. Перото се изпъна напред и задърпа Елвира право към отсрещната стена. - Не, какво правиш?

- Влизаме. - изрече Елвира. Тя внимателно се наведе, за да влезе в дупката на дървото, сетне се изненада, че перото е отворило тайно стълбище. - Не е толкова зле, колкото изглежда, обещавам.

Елвира въздъхна. Слава богу, стигнаха до дървото. - Може ли да спрете вече? Стигнахме. - изрече жената, а перото се размърда в джоба ѝ. Жената го извади и го постави обратно в дупката в дървото. То потъна и нещо избоботи…

- Няма да я забравят, не и докато Силиа не разбере какви са мотивите ти зад този подарък. - тихо отвърна Елвира.

Елвира извърна глава към съотборниците си и въздъхна. Не знаеше дали сега е времето да си оправят отношенията тия двамата, не че щеше да има особена полза.