Търсене

- Не. Всички повтарят, че трябва да намеря книгата и да я унищожа, за да си отидат. - въздъхна Елвира. - Странно е.

Елвира не обръщаше внимание на съотборниците си. Тя тихо вървеше напред към дървото, където нямаше представа какво щеше да ги очаква. Тя посегна към джоба си, за да се увери, че перото е там.

Елвира вече знаеше пътя, затова уверено пое напред. Скоро, отново попаднаха в частта от гората, в която беше пълна тъмница. Виждаше се и светлината, която щеше да ги отведе до дървото. Шепотите ставаха все по-ясни.

Елвира сбърчи вежди. - От последния път не сме се връщали тук. Мисля, че дървото ще ни отведе при книгата.

- Можеше и по-зле да е, стига. - въздъхна Елвира. Надяваше се този път Нана да не реши да я поставя в ненужна опасност като предния път.

Елвира дойде след Силиа и зачака заедно с нея Крисчън и Нана.

Шепнещите гласове в главата на Елвира се засилваха. Жената знаеше, че не може да вярва на Нана. Тя продължаваше да стиска перото и внимателно отстъпваше назад, докато не потъна отново в тъмнината. Накрая просто побягна к…

Елвира присви очи срещу Нана. - Шептящите гласове, които чувате са стотици насилствено убити хора. Те са затворници на това място и ако развалим проклятието, ще могат да преминат в отвъдното. - отвърна жената. - В перото…

Елвира огледа ръката си и се засмя. Вече разбра защо Крисчън е успял да отстрани перото. - Успял е да го махне, защото изглежда перото е завършило изречението. - изрече жената.

- Призракът е цялото това място. Книгата трябва да унищожим, не перото. - Елвира стисна черното перо, не можеше да позволи на тази жена да го вземе.

Елвира доближи Крисчън и грабна перото от него. - И тогава бих те убила със собствените си ръце. За мое съжаление, току-що се прокълнах. - изрече маркизата, игнорирайки пулсирането в ръката си. - Гласовете шептят, че тря…

- Не! - изрече Елвира, дишайки тежко. - Не знам за вас, но аз вече разбирам какво казват гласовете. Перото трябва да остане при мен.

- Нямаше друго. - отвърна Елвира и неволно се убоде на края на перото. Тя тъкмо щеше да засмуче пръста си, когато перото се издигна от ръката ѝ и грубо се заби в ръката ѝ. Маркизата извика от болка и отстъпи назад, опита…

- Има, да. - изрече Елвира и с трепереща ръка бръкна в дупката. Не ѝ се струваше особено дълбока. Тя напипа нещо и едва потисна вика си. Извади каквото бе хванала и го огледа - черно перо, което бе обградено от червена а…

Елвира тръгна напред и светлината все повече започваше да добива някаква форма. Маркизата се изненада, когато пред нея се изправи огромен дъб. Дървото изглеждаше мъртво. - Добре, това е единственото, което горе-долу се в…

- Ех, жалко няма езеро. Елвира продължи напред и забеляза нещо блестящо в далечината. Маркизата не бе сигурна дали е истинско или съзнанието ѝ си правеше шеги с нея. Тя се обърна назад и видя светлата част на гората. Не …

Елвира поклати глава. - Не, аз също не разпознавам думите. - отвърна тя. Жената внимателно пристъпваше напред, надявайки се да не се препъне в нещо.

Елвира не беше сигурна дали съжалява или се радва, че е в отбор със Силиа и Нана. Маркизата прекрачи границата на тъмната част. - Нямаше бариера или нещо подобно. Само тези шепнещи гласове. - изрече жената. - Дано намери…

- Божества, дано да има езеро от другата страна. - мърмореше Елвира, докато крачеше напред към тази черна... гора. Маркизата сбърчи вежди. Колкото повече приближаваше черната част, толкова по-отчетливо чуваше някакви шеп…

Елвира извъртя очи. - Просто ще млъкнете ли и двете? - изсъска маркизата. - Надали е нещо кой знае какво. Жената тръгна напред към странната черна част от гората.

Елвира се засмя. - Не, скъпа, нямаше. Аз нямаше да съм тук. - изрече тя и тръгна по пътеката назад. Върна се до мястото, където откри тясната пътека и погледна натам - пред тях сякаш имаше черна бездна. Жената преглътна.…

Елвира въздъхна. Не вярваше Нана да се държи добре, но сега трябваше да накара Силиа да не се занимава с нея. - Малко по-назад вдясно забелязах нещо странно. - започна маркизата. - Имаше съвсем видима пътека, която водеш…

Елвира тежко въздъхна. Явно трябваше да играе ролята на звероукротител, докато намерят езеро. - Добре, може да спрете. Така никога няма да изпълним задачата си. - повиши тон тя.

Елвира доближи Крисчън. - Ако видиш езеро, кажи. И двете бих ги удавила в него. - тихо изрече тя.

Елвира въздъхна. Това щеше да си бъде същинско изпитание.