Търсене

Елвира извъртя очи. - Но разбира се, че не си луд, изобщо даже. - въздъхна маркизата.

Елвира махна с ръка. - Като изродщини, може би. Обаче и двамата сте изгубили логиката си. - отвърна жената. - При него сигурно е защото се е родил луд, при теб явно е заради сълзливата история на тази дрипла.

- Не съм съвсем съгласна. - изрече маркизата. - До сега с нищо не си показал загриженост спрямо нас. Защитаваш чудесната си съпруга, а дори не искаше да се жениш за нея. Прощавай, че не те разбирам, но отдавна звучиш кат…

- Ти наистина не си наред. - изрече Елвира. - Изглежда не вярваш на Силиа, жалко.

Елвира вирна вежда. - Нима? Любимата ти съпруга е наранила горкия Хектор и ти не си предприел нищо? Чудесен брат си.

Елвира се доближи до Афсол. - Невероятната ти съпруга явно наистина добре ти е промила мозъка. Разбирам, че за теб не означавах нищо и ме захвърли с лека ръка, но трябва ли да постъпваш така и със Силиа?

- Ще се оправи с времето. - изрече Елвира. - Поне е добре.

Елвира горчиво се засмя. - Няма да си първата, която Афсол поставя на второ място след уникалната си съпруга. - въздъхна маркизата. - Добре дошла в клуба.

Елвира се учуди. - И все още е в замъка?! - изненадано извика маркизата. - Как е възможно?

- Хектор сега добре ли е? - тревожно попита Елвира. Горкият котарак. - Какво му се е случило?

Елвира дойде на партито и поздрави повечето присъстващи, сетне изсумтя. Разбира се, че онази дрипла трябваше да присъства. Не можеше да има парти без нея, как. Маркизата си наля вино и се приближи до Силиа. - Здравей! - …

Елвира беше повече от бясна. Изобщо не желаеше да се занимава с глупостите на Каво и Конър. Не искаше да участва в това смотано събитие. Маркизата влезе в стаята на отбора си и разбира се, идеята на Каво вече бе написана…

Елвира влезе в арената за двубои и тежко въздъхна. Не искаше отново да се падне с Каво в отбор, това щеше да бъде пълен ужас. Жената се записа за събитието и си тръгна.

Елвира дойде да вземе златото си за участие в събитието. Маркизата беше доволна от наградата си, това беше бая злато. Надяваше се идиотката Клара по-често да пуска подобни събития. Елвира получава 1 000 000 злато.

Елвира се прибра обратно вътре. - Тъпачка. - изсъска жената и отиде да си почива.

Елвира отново въздъхна. Не знаеше какво говори тази и принципно не би ѝ казала къде е Силиа, но този път трябваше да направи компромис. - Сигурно е в замъка на Афсол, той е по-нагоре по улицата. - отвърна маркизата.

Елвира въздъхна. - Съжалявам, не притежавам телепатични способности. - изрече жената. - Силиа не е тук.

Елвира беше с махмурлук и изключително се издразни, когато ѝ съобщиха, че има посетител. Маркизата извъртя очи, когато видя Нана. - Крисчън не е тука, не знам защо точно тук си решила да го търсиш.

Елвира беше леко пийнала. От доста време беше в подобно състояние и за това беше виновен единствено Афсол. Маркизата трябваше да дойде до замъка на Клара, за да се запознае с последния казус и после щеше да си пиянства н…

На Елвира изобщо не ѝ се занимаваше с глупостите на Клара, но наградата си заслужаваше, затова трябваше да дойде и да остави решението на казуса. Тя се запозна с казуса и взе парче пергамент, сетне започна да пише. "Аз п…

- Добре. - кимна Елвира и двете със Силиа си тръгнаха.

Елвира нямаше представа какво да каже на Силиа. Тя доскоро също вярваше, че умее да преценя хората, но уви, Афсол ѝ бе показал, че грам не я бива в това. - Не съм сигурна какво да те посъветвам. - изрече маркизата. - Мож…

Елвира въздъхна. - Не ми се обиждай, но дано грешиш за това, че си напълно влюбена в Крисчън. Може би това е някакъв вид подготовка за истинската любов, която някога ще срещнеш.

- Съжалявам, че ти се налага да преминаваш през това, Силиа. - въздъхна Елвира. - Ти си добра жена, твърде добра мен ако питаш, жалко че почти никой не го оценява. Други не биха стояли кротко, когато са научили, че любим…

Елвира плесна с ръце. - Не прави нищо. Бих те посъветвала да бягаш надалеч, ако имаше как. - изрече жената. - Само ще страдаш повече и ненужно, ако продължаваш така.