Търсене

Елвира извъртя очи. Сълзите на тази изобщо не можеха да я трогнат, но реши да си държи устата затворена, за да не разстройва Афсол.

Елвира се обърна към дразнещия глас на тази и избухна в смях. - Божества, момиче, ти наред ли си? - продължи да се смее жената. - Това някаква помада за по-мека кожа ли е?

- Разбира се. - усмихна се Елвира. - Беше ужасно да знам, че си изчезнал и може да имам известна вина за това.

Елвира дойде до замъка и Джой ѝ позволи да влезе вътре. Обясни ѝ, че са се събрали във всекидневната и жената с бързи крачки се запъти натам. Очите ѝ се разшириха от изненада, когато видя Афсол. По лицето му имаше рани, …

Елвира дойде до бойната арена и се записа за новото събитие. Трябваше да се върне обратно в замъка си, за да се приготви. Беше видяла бележката от Силиа и несъмнено щеше да посети Афсол.

Елвира доближи Силиа. - Искаш ли да останеш още една вечер в замъка ми? И без това ми е скучно сама.

Елвира отиде да си налее вино. Лилит прекаляваше с простотиите си.

Елвира въздъхна. - Ще се оправи след известно време.

Елвира огледа Силиа и се усмихна. - Добре си го закрепила. Нищо не си личи. - изрече тихо жената.

Елвира дойде на партито и поздрави присъстващите, сетне ядно въздъхна. Тази Аша как се осмеляваше да дойде на това събиране, предвид какво беше сторила на Силиа?

- Е, не може да се сравни с това, че с месеци ще си лилавокоса, но нека ѝ. - изрече Елвира. - Нека да ходим да вечеряме, ще наредя на Лиса да ти приготви стая.

Елвира не можа да сдържи смеха си. - Дала си ѝ разхлабително?

Елвира сви устни, сетне въздъхна. - Признавам, че прекалих. Ще му се извиня, когато се върне. - отвърна жената. - Бясна съм, че с лека ръка реши да се ожени за нея, но това скоро няма да се промени.

- Доста развинтено въображение има тази. - изрече Елвира. - Мислиш ли, че Сандреа ще го намери?

Очите на Елвира се разшириха от ужас. - Изчезнал е? Божества, дано Сандреа го намери. - изрече жената. - А защо дриплата мисли така?

- Разбира се, че може. Напълно разбирам как се чувстваш. Тая като я видя на някое парти и ми иде да я убия. - изрече Елвира и отпи от виното си. - Афсол заради това ли си тръгна? И той не може да я понася, каква изненада…

- Майка ми ползваше някакви разни шалове, специално направени за коса, ще проверя къде са. - отвърна Елвира. - Хубаво трябва да вържеш косата си на кок, сетне да я закрепиш с фиби към шала. Не мисля обаче, че трябва да с…

Елвира се засмя. - На Крисчън много ще му хареса.

Елвира кимна и поведе Силиа към хола си. Предложи ѝ питие, след което наля и за себе си. - Е, ще ми кажеш ли вече какво има?

Елвира беше изненадана, че някой я търси и отиде да отвори. Изненада се, когато видя Силиа на прага си. - Здравей, Силиа. Какво те води насам?

Елвира се подсмихна. Беше доволна, че Силиа не се вглъби в глупостите на Лилит и тая Нана. Жената пожела лека вечер на всички и си тръгна.

- Радвам се, че внуците ти са добре. Нямам представа дали ще се захласнат по жена като тази. - изрече Елвира.

Елвира се учуди. - Внуците ви вече не са ли големи, бабо Марибел?

Елвира беше доста учудена. - Крисчън ви е сторил нещо лошо? - невярващо попита жената.

Елвира въздъхна. Само това ѝ липсваше. - Добре съм, бабо Марибел. Нашите претърпяха ужасен инцидент преди много години и починаха. - отвърна жената. Нямаше представа какво да отвърне. - Виждам, че сте добре.