Търсене

Елвира се засмя. - Толкова трудно ли беше да признаеш? Дано сте си щастливи с тази дрипла. - отвърна маркизата. Тя реши да си върви. Нямаше нужда да си трови нервите още повече.

Елвира сви рамене. - Няма нужда да ми изпълняваш желанията. Разбрах, че не съм ти интересна, пък и не мога да се сравнявам с прекрасната ти съпруга. - изрече жената. - Хубаво е, че си намерил любовта в нея. Тя е уникално…

- Пепел ти на езика, как може да говориш така за скъпата си Аша? - изрече Елвира. - Трябва да се бориш за нея и любовта ѝ всеки ден. Това е най-чистата любов, която някога съм виждала, не бива да я изгубваш.

- Не говори така. Язък за прекрасната ти съпруга, която желае да има дете от теб, което да продаде за злато. - изрече Елвира. - Каква любов само.

- Ех, жалко, че събитието с интервютата мина. Трябваше да се падне сега, щеше да има страхотно интервю с теб. - засмя се Елвира. - С Аша изглеждате добре заедно - принцът и дриплата. Трябва да издадеш книга, която да опи…

- Разбира се, че имам право. - изрече Елвира. - Как се случи това? Някакви съвети как да открием любовта от пръв поглед?

- Да, голямата ви чиста любов. - засмя се Елвира.

Елвира се ядоса. - Явно не си изпитвал достатъчно интерес към мен, че ме замени толкова бързо с някаква, за която даже се ожени. - извика жената.

- Не искаш скъпата ти съпруга да бъде неотлъчно до теб? - засмя се Елвира. - Толкова бързо ли ти омръзна тя?

- А защо не вземеш съпругата си с теб? Така може да имате нещо като меден месец и ще сте спокойни. - подхвърли Елвира.

Елвира се изсмя. - Омръзнало ти е да стоиш до нея, докато трае сутрешното гадене и тя постоянно мрънка за някакви странни неща за ядене? Разбираемо, предполагам. - сви рамене жената. - Не е ли важно да останеш до съпруга…

Елвира сви рамене. - Изглеждаш някак щастлив. Какво друго бих могла да си помисля? След сватбата минава известно време и се появява бебе. - изрече маркизата, сетне се престори на притеснена. - Изненада ли трябваше да бъд…

Елвира приближи Афсол. - Е, къде се запиля милата ти съпруга напоследък? - попита маркизата. - Бременността да не би да ѝ пречи вече?

Елвира дойде на партито и поздрави присъстващите, сетне си наля вино. Забеляза, че Афсол изглежда по-ведър от обикновено. Това сигурно се дължеше на факта, че онази дрипла е забременяла вече. Маркизата извъртя очи.

Елвира остави чашата си на масата, пожела лека вечер на Катрин и си тръгна.

- Бих искала, но вече е твърде късно. Да се занимава със съпругата си, мъже на тоя свят колкото искаш. - изрече Елвира. - Да си търси друга любовница щом иска.

Елвира сви рамене. - Не съм го накарала аз да се жени за тази дрипла. - отвърна Елвира. - Опитва се да ме залъгва още, но няма да му се получи.

Елвира скръсти ръце. - Е, не се изгоних сама, за да бъде съпругата ти доволна и да си живее спокойно. Сърбай си попарата и повече не ме занимавай. - изрече жената и отиде да си налее още вино.

- Тогава ще си понасяш последствията. - изрече Елвира.

- А кой те кара да си показваш слабостите пред хора? - изрече Елвира. - И защо просто не се отърва от тези слабости?

- Ами тогава да не се беше женил за нея. - изрече Елвира. - Кой ти е виновен?

Елвира кимна. - Разбира се. Колкото беше категоричен, че няма и да се ожениш за нея. Виж, може и да можеш да залъгваш другите около себе си с тези думи, но мен няма да можеш.

Елвира скръсти ръце. - Ти нямаше да допуснеш и да се ожениш за нея, но ето ни тук. Не ми говори подобни небивалици. Тази съвсем скоро ще е бременна, както говориш.

Елвира вирна вежда. - И защо така? Не е достатъчно красива или пък неопитна в леглото? Ще се усъвършенства с времето, не се тревожи.

Елвира отново зашлеви принца. - Продължавай да си копаеш гроба, идиот такъв. - изсумтя жената. - Може и в момента да не сте, но имате време. Цяла година, ще ви стигне.