Търсене

Елвира избърса мокрото от сълзи лице на Катрин. - Хайде да се прибираме. Може да останеш при мен тази вечер.

Елвира изцъка с език. Дори и всички да дадат каквото имат, едва ли щяха да съберат и половината от сумата. - Моля те, спри да плачеш и си поеми дъх. Бяла си като платно.

Очите на Елвира се разшириха от изненада. 530 милиона изобщо не бяха малко, нямаше представа как щяха да ги съберат. - Толкова много? Че какво толкова се е консумирало тук?

Елвира се обърна към Катрин. Момичето изглеждаше ужасно. - Катрин, всичко наред ли е? - попита я тя.

- Не разбирам тая защо така се излага. - изрече Елвира на Силиа.

Елвира разтърка чело с ръка. Изглежда Седрик търсеше отношения с други жени. Разбира се, имаше това право. Маркизата обаче реши, че ще приключи отношенията си с него, така нито щеше да навлиза в скандали с други жени, ни…

- И добре че. Щеше да бъде още по-ужасно. Нямаше да ми е особено комфортно да знам, че сме делили един мъж.

Елвира изпи набързо чашата си с вино. - Това беше повече от нелепо. - въздъхна тя. - Нямах представа, че си попаднала на него.

Сърцето на Седрик направо щеше да изскочи. - Чакай малко, - изрече той и чак сега забеляза Арус и Крисчън на масата. - жената на Крис е твоя приятелка? Това вече беше пълен ужас. Седрик се обърна към Крисчън. - Съжалявам…

Елвира беше още по-изненадана. - Вие се познавате?

Очите на Елвира се разшириха от изненада, когато чу този глас. Този пък какво правеше тук? - Здрасти. - смотолеви тя. - Ти какво търсиш тук?

Седрик дойде до Червен божур. Трябваше да организира менюто за рождения ден на майка си и тя пожела да бъде от този ресторант. Докато мъжът очакваше да се освободи келнер и да му донесе меню, той забеляза група хора събр…

- Точно. - отпи от чашата си Елвира.

- Хм, дали? А честно ли беше да науча от други хора, че спи с нея? Той не се сети да ме погледне в очите и да ми каже, защо аз да правя нещо подобно? - започна да се ядосва маркизата.

Елвира скръсти ръце. - Аз знаех ли за дриплата? Не. Научих в деня на сватбата. - изсумтя жената. - Не знае, не виждам и причина да узнава. Животът си е мой, с него нямаме отношения.

- Дано скоро да можеш. Не е чак толкова зле.

- Забранено ли е? - извъртя очи Елвира и също заговори по-тихо. - Това, че сме влюбени в идиоти, които не ни искат, не ни пречи да излизаме с други мъже. Може и ти да пробваш, Дейвид не изглежда като да има намерение да …

- И ти можеше да имаш, ако не се отказваше на първата крачка. - измърмори жената.

- От тук. - отвърна Елвира. - Не исках да излизам с някого от Еритос, за да не тръгнат слухове.

- Е, той е? - вирна вежда в учудване Елвира. - Ако не се беше оженил за онази дрипава беднячка нямаше да съм в това положение сега. Жената отпи от виното си.

- Това е още по-лоша идея. - възрази Елвира. - Никакви запознанства. И без това няма да бъде в живота ми още дълго.

- Не, означава, че нещата, според мен, тръгват да стават по-сериозни, а аз определено не искам това. - измърмори маркизата.

- Защото е решил да иска повече срещи. - раздразнено отвърна Елвира.

- Не съм, просто имам чувството, че скоро ще трябва да си търся друг мъж. - въздъхна тихо жената. - С този взе да не върви.

Елвира въздъхна и си поръча някакво ястие, както и бутилка червено вино. Новият ѝ любовник напоследък ужасно много я дразнеше и не ѝ харесваше накъде върят нещата.