Търсене

Елвира го зашлеви отново. - Продължавай да ги защитаваш. То и какво да очаквам? Милата ти съпруга ти беше слабост. - изсумтя жената. - Не желая да те виждам. Маркизата тръгна към дома си с бързи крачки.

Елвира го зашлеви. - Добре съм, да. Ти си виновен за това! - извика маркизата. - Още по време на уникалната ти сватба ти казах да изпепелиш тези хора. Така и не ме послуша. - тя се изсмя. - Божества, не мога да повярвам …

- Надявам се. - отвърна Елвира. Бебето ѝ имаше нужда от леля си в живота му и щеше да бъде прекрасно, ако можеха да оправят отношенията си преди то да се роди.

Елвира чак сега си даде сметка, че откакто видяха Силиа под влиянието на опиум на онова парти наскоро, тя не бе разговаряла нито веднъж с нея. Маркизата тежко въздъхна. - Права си. Мога само единствено да се моля тя да м…

Елвира въздъхна. - Е, аз не веднъж предложих на Афсол да ги изпепели с драконите си и да реши този проблем, но той не ме послуша. - въздъхна жената. - Това действително е тежко. Нямам представа какво да очаквам от тук на…

Елвира най-сетне си позволи да диша. Жената за миг помисли, че Силиа ще убие и Афсол.

Елвира се доближи до Афсол и го зашлеви. - Казах ти, че трябваше да изпепелиш тези двамата с драконите си, ти не, та не! Сега доволен ли си? - извика тя. - Не били направили нищо, за да заслужат подобно отношение. Повтар…

- Да, сигурно. - намеси се Елвира. - Как нямата ти приятелка знаеше за нападението над мен, ако не е било извършено от вас?!

Очите на Елвира се разширяваха все повече и повече, докато Силиа четеше писмото. Силас стоеше над нападението ѝ? Той беше мистериозният нападател във вилата ѝ, когото не успяха да намерят? Жената стисна ръце в юмруци. От…

Елвира закри уста с ръка. Не можеше да повярва на това, което чуваше.

- Добре съм. - отвърна Елвира. - Просто уморена, нищо притеснително.

Елвира дойде и си пое дъх. Вече се замисляше дали да не кара някой роб да идва с нея и да носи стол. По време на цялата бременност ли щеше да се изморява така?