Търсене

Катрин беше учудена. Дейвид все още ли щеше да ѝ се подиграва? - Защо?

- Наистина няма нужда. - въздъхна Катрин. - Не мисля, че е тайна за някого, че не мога да готвя.

- Щом ти харесва... - измърмори Катрин.

Катрин се плесна по челото. - Каво, ти наистина не си наред.

Катрин подаде купичката на Каво. - Не мисля, че е станала изобщо.

Катрин се намуси. - Ти ще спреш ли да се месиш? - обърна се тя към Халон, а след това към Дейвид. - Изобщо не си заслужаваше да се съгласявам на това!

- Тогава за какво ме кара да я правя тая салата? Искаше да е тук, за да бъдеш уж сигурен, че никой друг нямало да я сготви вместо мен, бла бла. - намръщи се Катрин.

- Ти защо се обаждаш? - обърна се Катрин към Халон, а след това и към Дейвид. - Няма ли да я опиташ?

Катрин сбърчи вежди. - Какво искаш да кажеш? Това е салатата, друга няма.

Катрин бе готова със салатата си. Тъй като използва недоразмразена сьомга, тя се бе опържила до черно отвън, а вътре бе сурова и гумена. За повече вкус ѝ бе добавила повече мед, оцет, чесън и канела, защото мислеше, че щ…

Катрин почти бе готова със салата си. Сега трябваше само да настърже сиренето, което бе купила и да я разбърка.

Катрин малко по малко започна да сглобява салатата си. Тя трябваше да приготви и сос и се зае с тази задача. Извади съставките и за него.

Катрин нямаше особено време да си приготви крутоните тук, затова бе взела тези, които бе направила по-рано в дома си. Те бяха единственото лошо нещо в тази салата, но бе успяла да смекчи вкуса им.

Докато рибата се пържеше, Катрин изми айсберг салатата. Обръщаше и внимание на тигана.

Катрин бе взела замразена риба, за да я нареже по-лесно на кубчета. Подправи я с подправките, които бе взела със себе си и се приближи до огъня, за да започне да я пържи.

Катрин въздъхна и извади от кошницата си продуктите, както и посуда. Трябваше да приготви първо рибата.

Катрин приближи Дейвид. - Е, кога искаш да започна?

Катрин дойде до покрайнините, носейки със себе си кошницата, в която бяха продуктите за салатата, която Дейвид си беше пожелал. Момичето сигурно сготви десетки преди една от салатите да ѝ се получи горе-долу. Надяваше се…

Катрин тръгна след Елвира. Силно се надяваше да може да се справи с искането на Дейвид и да се представи добре на следващото парти.

- Ще се подготвя. - отвърна Катрин, опитвайки се да звучи сигурна, но не можеше. Толкова много неща щеше да обърка, докато се научи.

Катрин изцъка с език. Това да помоли някой друг за помощ дори не ѝ беше минало през ум. - Както кажеш. - отвърна несигурно тя.

Катрин присви устни. Нямаше представа какво щеше да прави. - Добре. - отвърна тя.

- Кога съм ти поставяла условия? Може да съм намирала несъществуващи неща в Ливия и тогава да съм казала нещо, но не съм ти поставяла условия след това. - въздъхна Катрин. - Хубаво, ще се съглася.

Катрин изсумтя. - Искаш да ме унижаваш, нали? Много добре знаеш, че колкото и да се старая да стане добре, няма да се получи.

Очите на Катрин се разшириха при чутото. - Ти се подиграваш с мен, нали? Много добре знаеш, че не мога да готвя особено добре, защо ми предлагаш това?