Търсене

Катрин въздъхна. Нямаше представа какво повече да стори. Момичето пожела лека вечер на останалите и си тръгна.

- Ти сериозно ли?! - Катрин стисна ръце в юмруци. - Извиних ти се и повече не съм се държала така. Какво повече искаш да направя?

Катрин се намръщи. - Ти сериозно ли? Кога съм се опитвала да те нараня?

Катрин въздъхна. - Няма да ме оставиш на мира, ако не отида, нали? - извъртя очи момичето. Тя остави чашата си и доближи Дейвид. - Искаш ли да ми гостуваш тази вечер?

Катрин въздъхна. - Той пък защото щеше да се съгласи, дори и да не си беше намерил компания.

- Ако не ми напомняш, ще става по-добре. - въздъхна момичето.

- Няма значение какво искате. Евдемия няма да спи с теб, Каво.

Катрин размаха ръка. - Определено мисля, че никой тук не би искал да бъде с теб Каво, нито Евдемия да го обслужва. - изрече момичето.

Катрин се погнуси. - Ти заради това ли се събличаш пред всички ни? Не си мисли, че някой от тук присъстващите би искал да спи с теб. - поклати глава момичето.

- Навсякъде, Каво. Щом не иска, не можеш да я накараш. - изрече Катрин и погледна към Евдемия. - Дори не виждам какво лошо има в роклята ѝ.

- Сериозно ли мислиш, че не се държиш инфантилно, Каво? Не помня да съм присъствала на парти, на което да не се тръшкаш и блъскаш, че Евдемия не ти става булка, нито да се държиш нормално.

- Инфантилното ти поведение е друга причина никой да не иска да ти стане булка, Каво.

- Никой не е длъжен да ти става булка, Каво. И то дори няма как с това ти ужасно отношение спрямо всички.

Катрин въздъхна. - Благодарение на Арус, но нямам никаква представа какво щях да правя, ако не беше той там. И тази най-нагло ми заявява, че вината била моя. - изсъска момичето. - Думи нямам, но все едно. Да се разправяш…

Катрин присви очи. Тази беше ужасно нагла. - Със скъпата ти приятелка Юки не си ли говорите? Живяла си тук известно време, няма как да не знаеш, че сме бедни. Посещенията ни в ресторанта бяха заради смотаното събитие на …

Катрин се опули насреща ѝ. Тази чуваше ли се? - Изобщо не харесвам жени. Простотиите ви заедно с Юки преминаха всякакви граници. Ако не беше Арус, никога нямаше да успея да се разплатя в онзи ресторант. - момичето започв…

- Но, разбира се. - скръсти ръце Катрин. - Правиш си каквото поискаш срещу хора, които не познаваш? Разбира се, че ще си забравила за танца си в онзи ресторант и за онова, което яде.

Катрин нервно се изсмя. Трябваше да запази самообладание и да не зашлеви тази проклетница. - О, но защо да помниш, че почти не ми съсипа живота. То това е нищо за вас.

Катрин бе хваната в изненада. - Едва ли е изглеждало така. Да разговарям с теб е последното, което искам да направя. - отвърна момичето.

- Нищо подобно. - отвърна студено Катрин.

Катрин извъртя очи. И другата проклета лисица се появи.

Катрин дойде и поздрави присъстващите. Лицето ѝ почервеня от ярост, когато видя Юки. Никога нямаше да забрави какво направиха с приятелката ѝ в онзи ресторант. Тя си наля чаша вино и се отдели встрани.