Търсене

Лилит сви рамене и си тръгна.

Лилит сви рамене. "Не я знам в какво живее. Знам само, че явно прави магии или дава отвари на разни хора да я харесват."

Лилит дочу думите на Беатрис и се засмя. "О, моля ти се. Често се случва, просто ми е интересно защо някой с магия ще я търси."

"И аз това се чудя. Не са я отвлекли за секс, в това съм напълно убедена. Никой луд не би искал такова дърво.", засмя се Лилит.

"И какво ли го отвлече това Дърво? На кого му е нужно нещо като нея?", чудеше се Лилит.

Лилит дочу разговора на останалите и се засмя. "Сигурно е бил някой клиент, който ще ѝ даде пари за опиум. Да ѝ се чуди човек защо е отворила парфюмерия, като можеше да използва парите, за да си се друса на воля."

"На Рейс му харесваше да бъде част от нас. Не го знам какво прави при Силиа, освен да се потиска.", отвърна Лилит.

Лилит скръсти ръце. "Подигравай се, подигравай се. Направо въздъхва, чудейки се как да се отърве от Дървото."

"Продадох го на любимото ти Дърво.", изрече Лилит. "Може би не трябваше, кой го знае какво прави сега."

"Подлагала съм го на мъчения? Кога?", изрече Лилит. "Нищо не съм му сторила, освен че му разказах за Силиа. Ако това се приема за мъчение, значи съм го подложила на такова."

"Не, заклевам се, наистина нямам представа. Ако Силиа е посмяла да разпространява слухове за мен и станалото с Рейс, не е познала.", намуси се Лилит.

"Така и не ми казваш какви слухове се носят за мен.", изсмя се Лилит. "Пък и не виждам от какво се притесняваш, нищо не бих ти сторила."

"За разлика от нея, аз поне не искам да си жертваш живота.", изрече Лилит. "Няма нищо животозастрашаващо в секса."

"Щях да кажа, че може да ѝ откажеш, но тя ще си намери начин как да те накара.", въздъхна Лилит.

"Където са те нападнали? Не знам дали в Калабрия ще те нападне нещо мистично.", сви рамене Лилит.

"Е, да, наистина ще е по-забавно от това да се мъчиш с онова Дърво. Може би малко по-опасно, но вероятно ще се справиш с това.", отвърна Лилит.

"Е, да, имаме общи черти с него, признавам.", изрече Лилит. "Смяташ да я потърсиш? Изглеждаше сладка и невинна, когато онзи гном я доведе."

"Явно ще трябва да поставям още по-ясни условия.", изрече Лилит. "Тазар изобщо не отговаря на тях. И хубаво, ще дойда в имението, така може и да се съгласиш да се забавляваш с нас."

"Е, може би щях, но не съм сигурна дали ще бъда желана. Пък и съм леко обидена на шефа ти, задето отново се опита да ми пробута онзи идиот Тазар.", изсумтя Лилит.

"Ясно ни е защо ти има доверие.", изрече Лилит. "Но пък се заблуждава за сексуалните си умения."

"Можеше и да имам вина относно това, ако госпожица Дърво беше решила да се обучава, за да се усъвършенства. Как да ѝ преподавам нещо, като тя отхвърля всичко, което ѝ кажа?"

Лилит скръсти ръце. "И защо аз да я поемам? Нима аз съм тази, която те е накарала да се занимаваш с нея?"

"Хм, не мога да го повярвам съвсем.", сви рамене Лилит.

"Не, но знам ли. Може да си решил да говориш така, за да ѝ повдигаш и без това ниското самочувствие.", сви рамене жената.

"Красиви, хубаво. Ама дървета?"