Търсене

Лилит въздъхна и реши да се телепортира в имението на Арус.

"За да се отнесат така с теб все с нещо си провокирала някого.", изрече Лилит. "Помня някои от изказванията на Розан по тези земи. Очевидно не харесва изневеряващи партньорки и е мразила майка си достатъчно, за да я убие…

"Афсол можеше и да мине метър, ако не беше пребил госпожица Дърво преди време. Макар че като я знам, сигурно пак си го беше заслужила.", сви рамене жената. "Тая Розан ми е малко странна, не съм имала възможност да говоря…

"Може и да осъзнае какъв е реалния свят, щом вече работи с вас.", изрече Лилит и се изсмя. "Щях да предположа Афсол и онази Розан, но и двамата не изглеждат особено нормални."

"Все някак трябва да се прехранваме, а и има хора, които си заслужават смъртта.", изрече Лилит. "Е, Рин не е ли нормална? Не изглежда като лошо момиче."

"Починали са?", попита Лилит, сетне сви рамене. "Не знам нищо за истинските си родители. Сигурно са мъртви. Осиновителят ми не беше особено добър човек, но пък от него се научих да как да убивам."

"Не ми се обиждай, направил си каквото си сметнал за най-правилно в онзи момент, но сякаш този втори вариант щеше да е по-добър. Да, може би отново щеше да си тук и да работиш като наемник, но брат ти щеше да бъде жив.",…

"Чувала съм историята, но признавам, че бях забравила за това.", изрече Лилит. "Действително ужасна история. Обаче какво щеше да стане с теб и лейди Моника, ако не беше сторил това?"

"Кое не ти е нормалното тогава? Освен това да се интересуваш от Силиа де. Това наистина не е особено нормално, нито здравословно.", изрече Лилит, сетне се засмя. "Този май наистина ще се окаже изгубен роднина на Каво."

"Интригуващо.", изрече Лилит. "Едва ли си садистичен като повечето наемници. Повечето харесват да убиват жертвите си мъчително." Тя присви очи. "И какво стана с Пейтън? Не че особено ме интересува."

"За наемен убиец си сравнително нормален, което наистина е изненадващо.", изрече Лилит. "Трябва ѝ някой като онзи идиот Пейтън на нея, биха си отивали."

Лилит сви рамене. "Не мога да разбера как ѝ се връзваш. След нея тичат винаги някакви луди - Конър, онзи убиец Кристофър. Сигурно и други луди ще се появят."

"Не знаех, че се е примирила с това.", сви рамене Лилит. "Е, за нейно съжаление, с Конър явно не може да ѝ се получи повече, тъй като той вече е женен за друг."

"И все пак. Принцесата Дърво си живее тук от доста години, нямало е кой да угажда на прищявките ѝ. Би трябвало да се е научила, че светът не е толкова розов, колкото си мисли, но не се е случило.", изсмя се Лилит. "Още п…

"Силиа и воля? Волята ѝ единствено я кара да продължава да върши тъпотии и да си вярва.", изсмя се Лилит. "Глуповато момиче е като цяло. За принцеса не би трябвало да е толкова наивна, но уви."

Лилит се изсмя. "Е, Дървото се ползваше с някакви привилегии на онова място. Афсол нали имал позната там.", изрече жената.

"Трябваше да си я задържат в онази лудница завинаги, но решиха пак да я пуснат сред обществото.", въздъхна Лилит.

"Предполагам.", изрече Лилит. "Пък и като я знам каква е, в един момент сама щеше да се издаде."

"Явно добре се е прикривала. Никога не е изглеждала надрусана.", изрече Лилит.

"Колкото бяхте забелязали и когато е била под носа ви.", засмя се Лилит. "Ако иска да го направи, ще намери начин."

"Кой я знае какви ги върши, когато не си край нея.", сви рамене жената.

"Може би, но това е малко по-различно. Силиа би трябвало да отговаря за цял народ след време. Как ще стане с манията ѝ по опиум и проблеми?"

"Няма как да имам.", изрече Лилит. "Но не мисля, че една принцеса трябва да злоупотребява с опиум и да спи в съмнителни таверни, за да си набавя дозите. Кой би последвал жена с подобно поведение?"

"Ако го исках, щях. Опитвам се да ѝ помогна, но уви, Дървото не разбира и не желае.", изрече Лилит. "Човекът донякъде си е прав. Госпожица Дърво е принцеса или поне беше, но далеч не се държи като такава."

Лилит сви рамене. "Просто исках да ѝ помогна да си усъвършенства уменията в леглото. Уви, тя не желае.", изрече тя. "До колкото разбрах, баща ѝ щял да идва отново тук."