Търсене

Дейвид реши да си върви. Както си и знаеше - животните продължаваха да бъдат неописуеми животни.

- За съжаление. - въздъхна Дейвид. - Добре че това ходене до Валдора няма да е такова.

- А мене някой пита ли ме, животни с животните ви такива? - измърмори под нос Дейвид. - На какви ли не гнусотии не се нагледах.

Дейвид дойде на партито и въздъхна. Още не се бяха събрали, а имаше някакво напрежение между повечето. Разбира се, нищо ново за животните.

Дейвид дойде да се запише за събитието преди партито. Надяваше се тия от Валдора да не са пълни животни като тези тук.

Дейвид дойде да си вземе наградата за участие в това събитие. Дейвид получава 500 000 злато.

Дейвид дойде до студиото на Нана и остави въпросите си. 1. Кое е любимото ти ястие? 2. Кое считаш за най-добрата си черта? 3. Ако можеше да промениш едно нещо в живота си, какво би било то? 4. Какви храни не харесваш? 5.…

Дейвид мина през бойната арена и се записа за новото събитие.

Дейвид дойде да си вземе наградата преди да се прибере към замъка си. Дейвид получава 1 000 000 злато.

Дейвид дойде на мястото, където се срещаха и се учуди, когато видя някакви ботуши. Мъжът забеляза парче пергамент и го прочете, след което сви рамене и реши да си върви. Това приключение и без това беше достатъчно откаче…

На Дейвид му омръзна да слуша глупостите на Каво, пък и Катрин и Крисчън май си бяха тръгнали. - Това изобщо не е така, Каво. - изрече мъжът. - Но колкото и да ти обяснявам, никога няма да разбереш. Дейвид прибра нещата …

Дейвид се засмя. - Е, нали няма права? Кой ще ѝ разреши да те съди, ако няма права? Логиката ти пак се пропука. - продължи да се смее мъжът.

- Такъв бог не съществува. И щом никой няма да я пита, защо тя все още не ти е станала съпруга? - вирна вежда Дейвид. - Каква е пречката?

Дейвид се засмя. - Е, хубавото в цялата работа е, че Евдемия изобщо не те иска и няма да те "вземе".

- Ненормалнико, преди теб други са били с нея. Не би ли трябвало те също да бъдат кандидати за ръката ѝ?

Дейвид въздъхна. - Често се чудя изобщо живееш ли на същото място, на което и ние или просто пътуваш до някоя друга планета, когато не се събираме. - изрече Дейвид. - Никой не те задължава да бъдеш с Евдемия, няма такава…

Дейвид още повече се обърка. - В думите ти няма грам логика, Каво. - изрече мъжът и започна да се храни. - Хем я искате, хем не я щете, хем тя трябва да ви обслужва, но тя това не го иска. Щом и двамата не се искате, зна…

Дейвид сви рамене. - Тогава защо искаш да бъдеш с Евдемия? Няма грам логика в желанието ти.

- Не, благодаря! Вървете в публичния дом, там няма да ви откажат... май.

- Ако някой ми го буташе, щях да знам. Тъй като подобно нещо не се случва, значи никой не ми го бута. - извъртя очи Дейвид и прехвърли яденето си в чиния.

Дейвид се изсмя. - Нямам нужда от подобни неща, за да... задоволявам дамите. Съвсем добре се справям и без подобни гадости.

- Не е моя работа какво ще правиш с горките си робини. - изрече Дейвид и махна тигана от огъня. - И това си е абсолютно нормално ядене, за разлика от ужасните ти салати, които са доста съмнителни.

Дейвид едва се сдържа да не се разсмее. Щеше да бъде твърде хубаво диви зверове да изядат Каво. - Няма да се случи, за съжаление. - измърмори под нос мъжът.

Дейвид се изсмя. - Каво, всяка храна евентуално излиза от там. - изрече той. - И не, няма да сложа чушката в яденето си.

- Слагай си чушките в гадните ти салати. - изрече Дейвид и обърна яйцата, за да се запържат и от другата страна.