Търсене

Дейвид въздъхна. Вярно, никога не беше наричал животните по този начин наистина. - Все едно.

- Нормалните хора не се хранят с подобни гнусотии, Каво. - отвърна Дейвид. - Може да продължиш да спориш с животните отвън.

Дейвид си бе взел малък тиган и малко провизии. Той постави тигана върху огъня, сетне извади малко шишенце с мазнина и изля в тигана. Изкара две яйца и парче наденица и започна да ги пържи. Овкуси яйцата и зачака обяда д…

Дейвид нямаше намерение да слуша скандалите на тия животни. Той се върна до иглуто и влезе вътре. Изненада се приятно, когато видя запален огън в средата. Мъжът извади от раницата си една постеля и седна край огъня, за д…

Дейвид се погнуси. - Стига с тия глупости. Спри да намесваш Евдемия, тя е на съвсем друга мисия.

- А представяш ли си да е някакъв капан и накрая да ни убият тук? - изсмя се Дейвид. - Не че не е невъзможно, но не мисля, че за това ни изпратиха тук.

- Краката ми са си изправени и по никакъв начин някакви си чушки нямаше да помогнат, ако бяха криви. - извъртя очи Дейвид.

- Не искам да знам. - въздъхна Дейвид. - И разбира се, нищо полезно, за пореден път.

Дейвид извъртя очи. - Конят ти се изпърдя вътре, той да търси.

Дейвид нападна странното същество, ранявайки го. Тези територии бяха пълни с ненормалници.

Дейвид извади отровните си шипове. Това същество надали щеше да ги надвие.

- Да ги товарим на нещо и да ги изпратим в лудницата, то няма накъде вече. - въздъхна Дейвид.

- Трябва ли да ме учудва, че и това същество те знае, Каво? - сбърчи вежди Дейвид.

- И да открием, тя надали би се съгласила да стори подобно нещо, освен ако не се казва Лилит. - изсмя се Дейвид.

- Нямам намерение да се състезавам с луд, който яде гнусотии. - изрече Дейвид и изгледа Каво. - Пък и не смятам да си хабя провизиите за нещо подобно.

- Какъвто и предния път, предполагам. Да вървим безцелно и да се молим да попаднем на нещо интересно. - въздъхна Дейвид.

- По-скоро откачено. - въздъхна Дейвид. - Наистина не знам какво намира Червения в тези територии. Те за нищо не стават.

Дейвид си пое дълбоко въздух. Надяваше се всичко този път да мине добре.

Дейвид дойде и поздрави Катрин. Надяваше се да не им се падне отново да се бият с говорещи мечки и да търсят небивали писма.

Дейвид въздъхна. - Нека се прибираме. - изрече той и изчака Катрин да тръгне с него.

Дейвид сви рамене. Само дето беше мъкнал тази тежка раница толкова време. - Добре, все едно. - въздъхна той. - Поне няма да мъкна толкова много неща със себе си следващия път.

- Аз за какво ги домъкнах всичките тези провизии? Имаме ли въобще право да се прибираме?

Дейвид се плесна по челото. Този беше напълно луд. - Каво, колкото и да копаеш на това място, продукти няма да изкопаеш. Няма как да вирее каквото и да е по тези земи, освен сняг и кучи студ.

Дейвид скръсти ръце. - И това ли е грандиозната простотия? Трябваше да си дадем храната заради това?!

Дейвид също извади отровните си шипове и ги запрати по мечката, ранявайки я в един от предните крака.