Търсене

- Смятам, че уточних, каквото можах. - отвърна Крисчън. - Ще вървя. Мъжът излезе от криптата и се запъти към пристанището.

- Лилит, наистина ли дойде тук само, за да злорадстваш? - въздъхна Крисчън.

- Предполагам, че няма значение в действителност. - отвърна Крисчън. - Но следвайки същата логика, не коства нищо желанието ѝ да бъде уважено.

- След като желанието ѝ е друго, трябва да бъде уважено то. - отвърна Крисчън. - Защо изобщо е предмет на дискусия?

- Трудно ми е да повярвам, че Афсол е бил замесен в това.

- Вероятно никога няма да ги разбера. А смятах, че аз имам лош късмет за това, че съм роден в Шиера. - въздъхна Крисчън.

- Наистина не знам как да коментирам това. - отвърна Крисчън. - Силиа никога не е описвала родното си място като толкова назадничаво. От друга страна онази жена, Аша, също идваше от кралство където според нея и всички ос…

- Баща ѝ? - изненадано възкликна Крисчън. - Била е убита от... армията на баща си? Но защо?

- Афсол също не е тук. В бележката, която получихме не пишеше нещо да се е случвало с него. - отвърна Крисчън.

Крисчън също се приближи. Все още му беше трудно да повярва, че Силиа вече я няма сред живите, макар и тялото ѝ, положено в тази крипта да го доказваше напълно. Изглежда дори и онази огърлица имаше лимити. - Колкото и да…

- За жалост, те познавам прекалено добре и съм склонен да вярвам, поне засега. Нядавам се това да си остане така. - след като каза това, Крисчън пожела лека вечер на двете, надявайки се Нана все пак да реши да си тръгне …

- Тоест ако попитам добрата ти приятелка Юки, тя ще потвърди невинността ти? Разбира се, че ще го направи. - отвърна Крисчън. Нана наистина трябваше да се благодари за силата, с която разполагаше, инак не виждаше как сам…

- Наистина не съм сигурен дали нарочно казваш това, или действително искаш да ни признаеш нещо. - повдигна вежда Крисчън.

- За жалост. - въздъхна Крисчън. - Но това е най-малкото, което можем да направим.

Крисчън реши да игнорира нелепостите на Нана и се обърна към Лилит. - Съгласен съм, че всичко това е прекалено странно. Аз също бих искал да разбера какво точно се е случило. Ще се постарая да посетя дома ѝ възможно най-…

- Не виждам защо е нужно да правиш подобно нещо, Лилит. Всъщност, изненадан съм че смяташ да отидеш, предвид отношенията ви и мнението ти за нея. - поклати глава в отрицание Крисчън, след което се обърна към Нана. Лисица…

Крисчън повдигна вежда. - Еднакви събития? В твой интерес е това да не е така. - с леден тон отвърна той.

- Не съм казал нищо, което да буди подозрения в истинността на думите ми, Лилит.

- Не е в твой интерес да продължаваш да споменаваш Пейтън, струва ми се. - невъзмутимо отвърна Крисчън, обръщайки се към лисицата. - Дори и да беше човек, с чийто характер да не бях съгласен, нямам спомен да съм го нагру…

- Нали знаеш, че не е уместно да се коментират мъртвите с лошо? - отвърна Крисчън. - Така или иначе твърденията ти никога не са били верни, след като нея вече я няма, не намирам причина да продължавам да бъда слушател на…

- Наистина не смятам, че това е уместно, Лилит. - въздъхна Крисчън. - Предполагам можеш да прекратиш тези подмятания, след като вече нямаш мишена за тях.

- Разбира се. - кимна Крисчън. - Силиа беше наша близка, макар и напоследък да не бяхме в добри отношения, не бих си простил, ако не си взема последно довиждане с нея. Наистина жалко, предвид всичко, през което ѝ се нало…

- Аз също съм сигурен, че не би сторила подобно нещо, нито би изпратила тук телеграма с подобна шега. - отвърна Крисчън. Наистина беше жалко, Силиа беше толкова млада, бе преживяла толкова много, нещата тъкмо бяха започн…

- В бележката не пишеше просто, че Силиа е починала. Специфично беше упоменато, че е била убита. Тя имаше онази огърлица, а и беше в дома на брат си, намирам това за крайно невероятно. Дори и да предположа, че тъмният ел…

- Повечето от нас познавахме и харесвахме Силиа, разбира се, че е редно да бъдем уведомени. - отвърна Крисчън. - Но... Въпреки всичко това е странно.