Търсене

Крисчън присви очи. Познавайки Арус, имаше лошо предчуствие за тази история от тук насетне, но уви, дамите го бяха избрали за разказвач. - Предполагам, че задружната ни група се отправя към адреса на... старицата Дорийн.

- Доста добър въпрос от страна на жената-алхимик. - засмя се Крисчън.

- Знаехме за прорезните рани от самото начало. - въздъхна Крисчън. - Само на толкова ли е способна нашата умела лечителка?

- Така е, не бих могъл да помогна твърде много с тази задача. - подсмихна се Крисчън.

Крисчън въздъхна тежко, Арус щеше да им съсипе животите, но изглежда дамите нямаха ни най-малка представа. - Сега би бил добър момент. Този път смятам да бъда крадец. - след като Силиа нямаше опит, Крисчън реши да ѝ помо…

Крисчън се обърна към лисицата. - В щастливия ти край ме блъсна карета... - засмя се тихо той.

- Това е общо взето, но има и една особеност. - усмихна се мъжът и извади заровете от торбата на Арус, сетне ги подаде в ръцете на русокосата жена. - Ако разказвачът реши, може да ни принуди да хвърлим заровете, за да пр…

Не след дълго Крисчън се върна с вече чистите чаши и наля вино за всички, след което също седна на мястото си от предния път. - Преди да решим какви ще са героите ни, трябва да изберем разказвач. - той не беше сигурен да…

Крисчън въздъхна. - Постарах се прането ми да е на сигурно място този път. - той се огледа и забеляза, че касетката с бутилките вино не беше върната в избата. След като не бяха отваряни, нямаше да е твърде голям проблем.…

Крисчън се изненада, че другите поканени са именно Силиа и Розан. Мъжът не вярваше, че след всичко случило се, Силиа би приела да дойде именно до дома на Нана, но от друга страна, може би това щеше да ѝ подейства разведр…

- Още отсега казвам, че не планирам отново да се преобличам. - отсече Крисчън, виждайки че Арус отново мъкне със себе си торба.

Крисчън също отиде да се преоблече. Трябваше да започне да прибира прането си мигновено щом прислугата приключеше с него. Изглежда нямаше нищо свято за Арус.

- Освен ако не си сторил нещо с дрехите ни, не виждам причина да не се преоблечем. - невъзмутимо отвърна Крисчън, сетне присви очи. - Не си сторил нищо с дрехите ни, нали?

Крисчън допи виното си. - Не съм твърде убеден, че историята щеше да се развие по-добре с теб начело, драги ми приятелю. Ще тръгваме ли?

- За разлика от горкия полицай. - засмя се Крисчън.

- Не чувам нищо в килията си. Все пак съм затворник все още. - невъзмутимо отвърна Крисчън.

- Разбира се, че ще бъде екзекутиран. - тихо се засмя Крисчън.

Крисчън не успя да сдържи смеха си. Не очакваше нищо по-различно, всъщност, даже се изненада, че в историята на лисицата, това не означаваше автоматичната му екзекуция.

- Добре, ще пробвам да убедя опърничавия си шеф. - отвърна Крисчън и хвърли заровете, макар и да знаеше, че е почти невъзможно да успее. Число: [lotto]7&mrcbpd8k-d7pjeo[/lotto]

- Какво ще стане с мен, ако не успея да го убедя? - попита Крисчън, вече подозирайки, че ще съжали за този си въпрос.

- Дори и собственият ми шеф ли държи да ми направи живота труден? - засмя се Крисчън.

- Съжалявам, не съм приключил с разследването все още. Един търговец се опита да помогне, може би бихме могли да използваме ресурсите му. За съжаление, в момента е в тъмницата. - въздъхна Крисчън.

- Бях в таверната именно, за да разследвам. Къде иначе бих могъл да разговарям с възможно най-много хора, събрани на едно място? - опонира Крисчън.

- Предполагам след като е мой шеф, би следвало аз първи да говоря с него. - отвърна Крисчън.

- Това ще реши само един от проблемите ни. Дори и Алиса да знае истината, останалите не я знаят. Както несправедливите богове обичат да ни напомнят често, в този живот си виновен до доказване на противното. - засмя се Кр…