Търсене
3053 поста от Крисчън
- Не я намесвай. - отвърна Крисчън. - Силиа не ти е сторила нищо.
Думите на Нана доста притесниха наемния убиец. Дори и тренировките с онзи ловец на чудовища не му даваха достатъчно кураж да вярва, че може сам да се пребори с подобно същество. - Ти си тази, която ми навреди първа. - оп…
- Радвам се за теб. - с равен тон отвърна Крисчън. Това никак не звучеше добре.
Крисчън сви устни. Това не звучеше добре. Дори и Нана да не можеше да използва хипнозата си, съмнителното ѝ ментално състояние не гарантираше, че няма да нападне никого физически. - Поздравления. Ако е истина. - наемният…
- Целият съм в слух. - саркастично отвърна Крисчън. Арус наистина прекаляваше, а сумите с които бе склонен да се раздели заради нелепите си шеги ставаха все по-учудващи.
Крисчън сви устни, сетне въздъхна. Вече подозираше какво точно се бе случило, особено след нелепото твърдение на Арус. - Поканата за която аз говорех, е за прием в имението след седмица. Арус ме накара да изпратя до полу…
Крисчън присви очи. - Какъв остатък? Дори нямах представа, че си част от получателите на тази покана. Защо ли имам внезапното чувство, че говорим за съвсем различни неща.
Крисчън въздъхна и отиде да отвори вратата. - Защо си още тук? - изненада се мъжът.
Крисчън извъртя очи, но не опонира, в крайна сметка знаеше, че Арус я кани обратно, за да му вгорчи вечерта.
- Не виждам защо да го правиш. - невъзмутимо отвърна Крисчън.
Крисчън не разбираше какво са знаели всички и защо приемът на Арус, който щеше да се състои предимно от заможни жители на Кросфайър Муунлайт бе предизвикал такъв фурор и толкова странни събития тази вечер.
- Ти предполагам... също? Освен ако нямаш други планове, с които не съм запознат. - отвърна Крисчън.
- Не съм взел абсолютно нищо. - оправда се Крисчън, не разбираше какво им става на всички и защо Арус от поне половин час четеше менюто, след като го знаеше наизуст отдавна. - Тогава предполагам ще се прибера. - хвърли п…
- Всъщност, исках просто да довърша вечерята си. Не съм сигурен защо избра да ползваш мен за стол, при положение, че можеш да си поискаш такъв от служителите. - все така невярващо отвърна Крисчън.
Крисчън безкрайно се изненада от странното поведение на лисицата, а още повече от думите на Силиа. - Повярвайте ми, няма по-объркан човек от мен в момента. - отвърна той, сетне хвърли въпросителен поглед към лисицата. - …
Крисчън не разбираше какво поражда странните изблици на Нана, но отдавна беше приел факта, че и тя не е съвсем здрава ментално. - Не знам какво имаш предвид под "няма да стане". Не съм сигурен какво ще ме спре. - определ…
Крисчън наистина не беше сигурен какво не е разбрала лисицата, нито защо продължаваше да досажда, след като явно не беше дошла да вечеря в ресторанта. - Да, защо не. - невъзмутимо отвърна той.
Крисчън се замисли. Беше сигурен, че не е объркал датата на приема в поканата. - Да вървим къде? - хвърли ѝ неразбиращ поглед той.
- След като сме се уточнили... - Крисчън смяташе, че разговорът е приключил и продължи да разглежда менюто си.
Крисчън беше сигурен, че Арус му е скроил номер и е изпратил покана и до лисицата, след като знаеше и за малката кесия със злато, която го бе накарал да изпрати до гостите на приема. В крайна сметка, за негово съжаление,…
- Не разбирам защо това е толкова странно. - невъзмутимо отвърна Крисчън.
- Не? - със същия изненадан тон отвърна Крисчън.
Крисчън навъси вежди. Защо Арус коментираше подобно нещо с Нана? И защо Нана дори беше тук? Не беше сигурен как поканите за приема на Арус засягаха лисицата, силно се надяваше този идиот да не е решил да я покани.
- Далия, престани. - стрелна ѝ остър поглед Крисчън. - Нека просто приключим тази тема. Не мисля, че има какво повече да се добави на този етап.