Търсене
3053 поста от Крисчън
- В такъв случай няма ли поне да ни кажете какво общо имате със Силиа? - попита отново Крисчън.
- Добре. - кимна мъжът и хвърли заровете. [lotto]7&msm2j48f-3zvaz4[/lotto]
- Това би могло да бъдат думи само на човек, непосещавал Шиера твърде много. - засмя се тихо Крисчън.
- Аз имам друг въпрос. - намеси се Крисчън. - Коя точно сте Вие и защо ни причинявате това?
Крисчън отново не можеше да стори нищо срещу отровна чаша като рицар, затова изчака развоя на събитията.
Крисчън въздъхна. - В такъв случай избирам втората чаша. - обяви той.
Крисчън също отпи от виното си. Като рицар, не можеше да стори много на този етап.
Крисчън въздъхна. Определено забелязваше какво прозира зад историята, която Силиа бе избрала, макар и да не беше съгласен с част от нея, особено по свой адрес. За да избегне задълбочаването на този и без това трудно реши…
Крисчън присви очи. Далия дори не присъстваше, а някак бе успяла да съсипе това събитие преди то въобще да беше започнало. - Аз ще бъда рицар този път. - отвърна той.
Крисчън също влезе вътре и си избра място, стратегически по-далеч от Лилит. Предполагаше обаче, че в играта това навярно нямаше да го спаси.
Крисчън повдигна вежди и огледа останалите. - Какво ни е на нас? - засмя се той.
Крисчън се засмя. - Значи това е била причината да е толкова потаен напоследък. - отвърна той. - Това обяснява доста неща.
Крисчън пристигна пред вилата на Силиа и поздрави Лилит. - Изглежда сме поканени на събиране и игра тук. Интересно. - засмя се той.
Крисчън не беше сигурен какво я прихваща Силиа напоследък, но определено не се оплакваше от вниманието ѝ.
- Ще се постарая да се уверя, че поне неустоимите старици ще се върнат при оригиналния обект на техните нестихващи желания. - засмя се тихо мъжът.
- Радвам се, че поне още някой тук вярва в мен. - засмя се Крисчън.
- Предупредил съм ви, следващият път е мой ред да водя, независимо кой участва. - отвърна Крисчън.
- Треперя от страх какво би се случило, ако ти си там, или още по-зле, ако водиш историята. - отвърна Крисчън, не чувайки думите на Арус.
- Изглежда особата ми е доста неоправдана и в игрите, както се вижда. - засмя се Крисчън, чувайки и думите на Силиа, сетне се обърна към Лилит. - Арус имаше блестящата идея да ни покани в къщата на Нана, за да разигравам…
- Нищо не ми е направила? - невярващо повтори Крисчън. - Вероятно цялата вечер не би ми стигнала, ако започна да изброявам. Наскоро заради нея ме прегази карета. - подигра се той.
- Това си беше за тогава. - невъзмутимо отвърна Крисчън и сви рамене. - Вече не се чувствам толкова щедър.
Крисчън плесна с ръце. - Нямаш си и на представа колко се радвам да чуя, че мислиш по този начин. - той се обърна към лисицата с усмивка на лице. - Ето, Лилит изглежда е съгласна да ти помогне с новия бизнес, както и да …
- Нямаме ли доста свидетели за това как "горката Нана" се държи с мен? - повдигна вежда Крисчън, сетне отново се засмя.