Търсене

Крисчън се стъписа назад, но не успя да избегне течността, разплискваща се по лицето му навреме. Мъжът разтърси глава, сетне се изсмя и взе кърпата от Силиа, благодарейки ѝ с поглед. - Изглежда вече е късно, прихванали с…

- Не съм казал, че са активни. - засмя се Крисчън. - Но познавайки те, това е просто въпрос на време.

- Нима? - подсмихна се Крисчън. - Тоест, ако утре отидем в съдебната зала в Еритос, там няма да има заведени дела срещу теб?

- Единствените дела, които горката Лилит води са съдебни. - през смях отвърна Крисчън.

- В така поставената ситуация не виждам причина тогава защо именно Лилит да не ти помогне в новото бизнес начинание? - продължи да се подиграва Крисчън. - А защо не пробваш да я помолиш да ти наеме и слуги?

- Съветвам те да прекарваш по-малко време с Лилит и повече сред нормални хора. Може би ще откриеш истинския си бизнес нюх тогава. - подигравателно отвърна мъжът.

Крисчън продължи да се смее. - Защо бих направил подобно нещо?

Крисчън се успя да се сдържи и се изсмя с глас. - Не мога да ти помогна с друго, освен със съвет. Насочи се към комедията, имаш сигурно бъдеще. - през смях отвърна той. - Не злорадстваше ли съвсем доскоро относно бедност…

- Бих очаквал да не ме въвличаш в бизнес начинанията си като за начало. - отвърна Крисчън.

- Доколкото ми е известно, ти вече имаш бизнес. С който определено нямам намерение да ти помагам. - отсече Крисчън.

Крисчън хвърли невярващ поглед към Нана. - За разлика от очевидно теб, да подслушвам останалите не е сред хобитата ми. - невъзмутимо отвърна той. - За кого говориш?

- Изпитвам искрени съмнения в зрението на тези жени. - засмя се тихо Крисчън.

- Заклевам се, че с другата госпожица Голдлийф се срещаме за пръв път. - засмя се Крисчън.

- Не бих ли бил способен да върша повече от едно нещо едновременно? - засмя се Крисчън.

Крисчън забеляза появата на Силиа, след което се обърна към Далия, повдигайки вежда. - Изглежда е редно да сверяваш по-добре информацията си. - засмя се тихо мъжът.

Крисчън беше изненадан от внезапната целувка на Силиа, жената дори не му бе оставила възможност да отвърне преди да се отдалечи в неизвестна посока. Той се подсмихна на себе си, сетне остави кесия със злато за сметката, …

- За съжаление случилото се със Зола е необратимо, но и Арус не знаеше твърде много, за съжаление. Или може би за щастие. - отвърна Крисчън. - Диа е тази, която всички трябва да съжаляваме, Арус я продаде на коняря.

Крисчън поклати глава в отрицание. - Зола никога не е била куртизанка. - отвърна той. - Поради случилото се с нея обаче изглежда по този начин, изглежда този мъж я е запомнил. - въздъхна мъжът. - Маида действително беше …

- За съжаление това е и отговорът защо повечето роби, с които Арус търгува са жени. - отвърна Крисчън. - Тук предимно това се търси. За огромно съжаление на Лилит, предвид колко пъти е задавала този въпрос. - засмя се то…

След като двамата мъже си тръгнаха, Крисчън се обърна към Силиа, масите и без това бяха близо. - Съжалявам за това. Арус има доста подозрителни клиенти, за мое огромно съжаление. Всичко с теб наред ли е? - попита той.

Джон кимна и пожела лек ден на Крисчън, след което последва чичо си.

- Това е добре. - кимна Гарик. - Утре сутрин ще изпратя слуги да го донесат. Хайде, Джон, трябва да тръгваме!

- Не се тревожете за това. Още щом златото пристигне в дома на Арус, момичетата ще бъдат при вас до няколко часа след това.

- Е, след като приключихме сделката, с Джон ще трябва да вървим. - възрастният мъж забелязваше, че племенникът му е вече доста пиян и не искаше да рискува да се изложи на публично място с нещо. - Кога да очаквам момичета…

Крисчън се изсмя с глас, чувайки нелепостите на младия лорд. Ако имаше някой, който идеално знаеше да разпознава кой разполага със злато, това бяха лисиците. - Вероятно си прав. - отвърна той през смях.