Търсене

Крисчън скръсти ръце. - Доколкото ми е известно, не трябва да правя каквото и да било. Дали желая да го сторя е съвсем друг въпрос. Какво си намислила този път? - скептично попита той.

Крисчън въздъхна. - Виж, това, че купих този дом за теб не означава, че има нужда да ми даваш отчет за ежедневието си. Просто приеми, че е подарък, направен благодарение на добротата на сърцето ми и щедрия ми нрав. - зас…

Крисчън беше прочел поканата на Нана и дойде до дома ѝ, макар и да не разбираше какво още иска. Той се приближи и забеляза лисицата да седи на един шезлонг до басейна си, след което отиде при нея. - Здравей. Кое беше тол…

Крисчън се обърна и се запъти към имението на Арус. Оказа се, че всъщност разстоянието не бе голямо, което изглеждаше нормално, предвид че се намираха в най-елитния квартал на Кросфайър Муунлайт. Тук не се разрешаваше на…

- За тази сума трябва да сторя именно това, но ти също няма от какво да се притесняваш. - отвърна Крисчън. - След като вече стигна в безопасност до тук, ще се прибирам.

Крисчън въздъхна отново. Трябваше да посети лейди Моника и да я помоли за част от диамантите си отново. Обикновено не желаеше да ги държи в себе си, но не предполагаше че цените на имотите в Кросфайър Муунлайт са скочили…

- Единствено се надявам саможертвата ми да имаше смисъл. - горчиво се засмя Крисчън. - Дано да удържиш да обещанието си.

Крисчън отиде с Нана до имението, любопитно му беше все пак да види за какво току що се бе разделил със завидна част от състоянието си. Трябваше да признае, че подобен имот наистина си струва, макар и да отиваше за нещо …

Крисчън хвърли бърз поглед върху къщите и тихо въздъхна. Разбира се, лисицата от раз бе избрала най-голямата. - Имате прекрасен вкус, милейди. - зарадва се работникът. - Този имот е уникален по рода си, единствената прич…

Крисчън и Нана влязоха в строителния магазин. Наемният убиец се приближи до работника. - Здравей, приятелю. - усмихнато поздрави той. - Това е Нана, бих се радвал ако ни помогнеш с нещо важно. Дамата иска да си избере до…

Крисчън се замисли. Юки също беше спряла с нелепите си искания, след като се съгласи да ѝ помогне срещу онези демони. А и винаги можеше да използва устройството срещу Нана, така че тя не беше заплаха за него. Мъжът отнов…

Крисчън добре познаваше нравите на Юки и подозираше, че Нана не се различава особено много от нея. - До следващият път, в който решиш, че искаш нещо друго. - въздъхна наемният убиец.

Крисчън се изсмя с глас. - Тази къща не принадлежи на мен, така че не отнасяш искането си към правилния човек. - невъзмутимо отвърна той.

Крисчън разтри слепоочието си с пръсти. - Ако попиташ някого другиго, различията вероятно ще бъдат в твоя полза. Подарих ти къща, не съм сигурен какво повече искаш.

- Това е прекрасно и искрено се радвам за теб. - невъзмутимо отвърна Крисчън. - Не съм особено сигурен какво общо има с мен, или сегашния ни разговор, но звучи чудесно!

Крисчън отново се засмя. - Силиа живее в Еритос от години и определено е в доста по-добро финансово състояние от теб. Не предлагам помощта си насила, след като не желаеш, не мога да те задържа в онази къща. Не ли си обач…

Крисчън на свой ред поклати глава. - Не бих казал, че си права. - отвърна той. - На нея също казах какво мисля по отношение на странното ѝ държание. Не съм премълчал мислите си ни най-малко.

- Разбира се, сигурен съм че е било така. - саркастично отвърна Крисчън.

Наемният убиец повдигна вежда. - Нима? А мидите? - през смях попита той.

Крисчън си пое въздух, сетне издиша шумно. - Бих искал да мога да ти отговоря, но признавам, че това е чудно и за мен. Познавам Силиа от доста време и никога досега не се е държала така. Имам предположение за държанието …

Крисчън се замисли за момент. - Ако имаш предвид Далия, повярвай ми, заслужено е. Обикновено Далия е тази, която започва ненужни спорове. - невъзмутимо отвърна мъжът.

Крисчън вдигна поглед и стана седнал. - В такъв случай, сподели. Какво толкова те тревожи?

- Не съм. - отсече Крисчън. - Но след като толкова настояваш, от сега те предупреждавам, че нямам никакво намерение да отговарям на нелепите въпроси на Лилит, колкото и души да реши да изпрати да ми ги зададат. - невъзму…

Крисчън вдигна глава и поздрави Нана. - Не, просто си почивам, докато чакам Арус и Рин. Има ли нещо? - на свой ред попита той.

Крисчън извъртя очи, но все пак тръгна към пристанището, следван от двете жени. Лилит също живееше там, но не планираше да предлага транспорт и на нея.