Търсене

Крисчън въздъхна тежко. Така или иначе не можеше да стори нищо друго на този етап. Той кимна. - Добре, нека тръгваме. - той се запъти към пристанището, следван от Беатрис.

- Съжалявам, бих искал да ти кажа, че е безопасно, но... Не бих могъл да те излъжа. - с унило изражение на лице отвърна Крисчън, сетне се обърна към Лилит. - Моля те, не започвай и ти.

- Прекрасно. В екстаз съм, както забелязваш. - саркастично отвърна Крисчън. Знаеше, че не може да направи особено много ако Силиа действително е била отвлечена от някого с магически способности. Надяваше се да не бъде на…

Крисчън предполагаше, че би могъл да се довери на този мъж, макар и Юки да не беше особено добронамерена, не вярваше да си позволи да нарани Силиа, най-малкото не очакваше да скрие вината си. Той се обърна отново към лис…

Крисчън също се учуди на отговора на Юки. Нима тя също не беше видяла случилото се със Силиа?! - Съжалявам, имах предвид изчезването на Силиа. - изненадано отвърна той и хвърли поглед първо към лисицата, а след това към …

- С магически способности? - Крисчън присви очи и си спомни за спора на Юки със Силиа от предното парти. Той закрачи с бързи стъпки и се приближи до лисицата и непознатия с нея. - Силно се нядавям да нямаш нищо общо с то…

- Отвлекли са я? - учудено възкликна Крисчън и набързо обходи присъстващите с поглед. Проклетият тъмен елф не изглеждаше като логична опция, сякаш не беше мърдал изобщо от мястото си, а не подозираше, че Блейд би му позв…

- Силно се съмнявам, това да е така. - Крисчън дочу думите на Далия. - Далия за какво говориш? Така както гледам, Силиа дори не е тук в момента.

- Сигурен съм, че това не е сред приоритетите му. Даже съм повече от убеден. - продължи Крисчън.

- Вероятно въздъхва облекчено всеки ден? - засмя се Крисчън. Аз вероятно това бих правил в неговата ситуация.

- Добре знам, че това което казваш е лъжа. Няма смисъл да се защитаваш, нито аз, нито Арус бихме те притеснявали по този въпрос. Рейс беше твой роб, свободна си да правиш каквото решиш. - суто отвърна мъжът.

- Не сме го чули от Силиа, но в Кросфайър Муунлайт се говори че си се държала отвратително с него, както и си го подлагала на мъчения. Разбира се, наясно сме, че това е риск, който винаги поемаме, особено предвид коняря …

- Лилит, сама знаеш за какво говоря. - отвърна мъжът. Не беше забелязал случилото се със Силиа.

- Нима? - повдигна вежда Крисчън. - Според слуховете, които се носят за теб в Кросфайър Муунлайт, прости ми ако имам известни опасения.

- Уви, може и да е в друг контекст, но също като теб, тя не е особено впечатлена от отказите ми. - засмя се Крисчън.

- Винаги ме напада "нещо мистично", когато приема да свърша нещо за нея, Лилит, тежко е. - през смях отвърна Крисчън.

- Пошегувах се, Лилит. - поклати глава мъжът. - Все още не съм сигурен дали искам да се занимавам с нещо подобно, момичето няма нищо общо, просто имам лоши спомени от последния път, когато се съгласих да свърша нещо за Ю…

- Ти така щедро ме увери, че ще е забавно да се лутам из непознати територии, смятам да се доверя на мъдрия ти съвет, защо не? - отвърна наемният убиец.

- Аз смятам да си осигуря истинско забавление търсейки онова момиче. - отвърна Крисчън през смях. - Но съм сигурен, че с Арус ще си допаднете.

- Не вярвам да не бъдеш желана от Арус. А и не знаех, че това дали ще си желана би те спряло. - подигра се Крисчън. - Относно Тазар, ти беше тази, която каза че искаш роб, който ще изпълнява сексуалните ти желания без да…

- Не съм забелязал особени проблеми, единствената която изглежда да има проблем си ти. - продължи да се смее Крисчън. - Защо не погостуваш на Арус в имението? Може би ще ти е интересно там, след като сте сродни души.

- Не знам, не знам. - вдигна ръце Крисчън. - Има доверие на мен, но не и на теб, каква ли би могла да е причината?

- Съвсем не, но си единствената, която постоянно хвали уменията си. Ако думите ти бяха истина, не би ли било редно да обвиним теб за лошите преподавателски способности? - продължи да се подиграва Крисчън.

Крисчън реши да се пошегува с Лилит. - Все пак ти също си била с нея. Ако имах някакви оплаквания, не би ли било редно ти да поемеш вината за тях? - през смях отвърна той.

- Не виждам защо бих го правил. - отвърна мъжът. - Нямам подобни намерения, казвам само истината, след като имаш такъв жив интерес.