Търсене
30 поста от Крисчън в „Партито на Блейд“
- Лилит, престани да надуваш главата на горкото момиче с глупостите си, така или иначе никой тук не се интересува от тях. - сетне се обърна към Нана. - Права си, нека си тръгваме.
- Нейното присъствие е за предпочитане, определено. - отвърна Крисчън.
- Не се интересувам от този разговор, Лилит, съветвам се да се насочиш към някой, който би желал да слуша тези глупости. Отегчаваш ме. - невъзмутимо отвърна той.
- Нямам касателство в това. - незаинтересовано отвърна Крисчън.
- Благодаря за ненужната констатация, не съм сигурен какво печелиш с нея. - сухо отвърна мъжът.
Крисчън изцъка раздразнено с език. - Никой, който харесвам не е загуба на време, за разлика от разговорите ми с теб.
- Пощадих живота ѝ, защото за разлика от теб тя имаше малко съвест, за да издаде плановете ти. Какво бих могъл да кажа, доста съм щедър. - сви рамене Крисчън. - Не виждам от какво бих могъл да се оплаквам.
Крисчън също горчиво се изсмя на свой ред. - Не смятам да споря с теб по отношение на Силиа, видно е че имаш проблеми от психично естество. Не е възпитано да сравнявам уменията на когото и да било в леглото, следователно…
- Силиа? - сухо се изсмя мъжът. - Силиа няма нищо общо с жени като вас двете, самият факт че се сравняваш с нея показва докъде се простират делюзиите ти. Тя никога не си е позволявала да се опитва да ме упоява, нито се е…
Крисчън въздъхна. - Кога ще се научиш, че си падам по красиви и нежни същества като нея, - той прокара ръка по талията на лисицата до себе си. - и същевременно нямам никакъв интерес към досадни, отчаяни и психически нест…
Крисчън пристъпи напред и застана между Лилит и Нана. - Лилит, престани да тормозиш момичето. Не е длъжна да отговаря на нито един от налудничавите ти въпроси. - студено изрече той.
Крисчън въздъхна и разтърка чело с ръка. Лилит прекаляваше, както винаги.
- Нищо ми няма. - сухо отвърна Крисчън. - Няма за какво да се тревожиш. Благодарение на Нана се чувствам прекрасно.
- Да ме дели? - изненадано наклони глава Крисчън. - Аз нямам нищо общо със Силиа, не съм сигурен защо я намесваш, докато говориш с мен.
- Силиа не е дърво. - студено отвърна Крисчън. - Не разбирам и какво общо има с мен и отношенията ми с другите.
- Магия? - изненеда се наемният убиец. - Никога не съм бил под влияние на никакви магии. Не съм сигурен какво визираш.
- Не съм сигурен за кого говориш, но не планирам никой да ми се меси. - уверено отвърна Крисчън. Макар и под влиянието на хипнозата на Нана, не бе забравил неприязънта си към Лилит. - Най-малко ти.
- Арус напоследък върви по тънък лед. Съветвам те да го игнорираш напълно. - студено отвърна наемният убиец, сетне се обърна към Лилит. - След като не успях с едната... - сухо отвърна той.
- Определено сме по-възпитани от това, което виждаш тук. - сви рамене Крисчън.
- Именно за това не живеем тук. На юг има други обичаи. - все така монотонно отвърна Крисчън.
- Да. Тук това се счита за нормално. На север сме все пак. - сухо отвърна мъжът.
- Никой тук не може да те нарани. Имаш думата ми. - отвърна наемният убиец.
Крисчън се изсмя с глас, сетне махна с ръка. - Силиа не може да ти стори нищо. Няма защо да се тревожиш за нея, нито за когото и да било от тук.