Търсене

Крисчън се изненада да чуе това, но в крайна сметка, макар и да изглеждаше сякаш Силиа не желае да поддържа никакви отношения с брат си, вероятно бе решила да промени това, което бе съвсем в реда на нещата. - Разбирам. В…

Крисчън се изненада да чуе това. Нима Силиа беше изпратила поканата, за да се пошегува с него? - Странно. Получих покана от нея да ѝ гостувам тук. Навярно е излязла за кратко? - попита той.

Крисчън дойде до лятната вила на Силиа и почука на вратата.

Крисчън също пожела лека вечер на Силиа, след което си тръгна.

- Аз определено се радвам, че не водеше играта, Лилит. Смъртта ми в тази е за предпочитане от това, което щеше да ми се случи там. - засмя се той.

- Подозирам, че е възможно и това да е така. Вероятно трябва да ида при истинска пророчица, за да премахне проклятието от мен. - саркастично отвърна мъжът.

- Не мога да повярвам. - плесна с ръце Крисчън. - За трети път!

Крисчън въздъхна. - Знаех си, че не може това да е случайно. - отвърна той. - Горкият аз, изглежда и като рицар, все още нямам късмет.

Крисчън отвръщаше на целувката известно време, сетне се дръпна назад. Не разбираше защо Силиа се държи по подобен начин, след като изглежда не желаеше да имат нищо общо повече. - Това звучи леко притеснително. - засмя се…

- Не съм съвсем съгласен, че това е победа. - въздъхна Крисчън.

- Предполагам най-срамното в цялата ситуация е, че съм се доверил на подозрителните думи на пророчицата. Може би ако мога да извлека някаква полза от идването си тук то е, за да прозра истинската ѝ същност. Макар и да би…

- Трябва да призная, че подозирах това. - отвърна Крисчън. Самата Силиа не бе достатъчно убедителна в това да "крие" самоличността си, но го отдаде на липсата ѝ на опит.

Крисчън повдигна вежда. Това част от историята ли беше? Предвид реакцията на останалите, предполагаше, че вероятно има и доза истина. В Еритос наистина не знаеха как се управлява кралство.

- Ако похитителката ни иска просто да ни убие без да имаме шанс да разберем коя е и защо го прави, защо просто не ни отрови в началото?

- В гвардията уви, не ни учиха как да се справяме с отрова. - отвърна Крисчън. - Може би похитителката все пак би размислила? Има ли смисъл от това, което прави, при положение, че двамата загинали дори няма да имат шанса…

- Горкият полицай и лечителката изглежда няма да имат този късмет. - въздъхна Крисчън.

- Не бих казал, че имаме особен късмет, след като сме тук изначало. - отвърна Крисчън.

- Очевидно знам достатъчно, за да не се тровя ненужно. - невъзмутимо отвърна мъжът.

- Отдавам го на природната си интелигентност. - невъзмутимо отвърна Крисчън. - В гвардията не приемат когото и да било.

- Мхм. - саркастично се подсмихна Крисчън. - Представянето ти досега определено не доказва това.

- А заключението, че е дърво чрез пророческите си умения ли достигна? - саркастично подметна Крисчън. - В такъв случай, гвардията определено е права, че не може да ви се вярва. Нима и противоречивия ти опит тук също не д…

- В никой случай не си падам по дървета, било то нормални или не. - засмя се Крисчън.

- Опасявам се, че пророчицата не е точно мой тип. - засмя се Крисчън, сетне сви ръце. - Рицарите сме доста мнителни спрямо подобни подозрителни умения, като предричане на бъдещето.

- Бих поспорил относно това. Уви, рицарите нямаме лечителски умения, та нашите двама приятели остават в смъртна опасност, за жалост.

- Само че това не ни казва абсолютно нищо. - сви рамене Крисчън.