Търсене

- Виждайки присъстващите, определено аз ще имам нужда от изпращане, съгласен съм. - засмя се Крисчън, хвърляйки скептичен поглед към Лилит.

- Надявам се информацията да си е струвала. Желаете ли да Ви изпратя обратно?

- Предполагам. Просто Ви напомням, в случай че размислите. - усмихна се той, сетне пожела лека вечер на съпругата на Афсол и се приближи до лейди Моника. - Изглежда Арус ни остави тук.

- Знаете, че предложението ми от преди месеци все още важи. - Крисчън беше почти сигурен, че жената няма да приеме, но все пак не можеше да не я съжалява. Ситуацията ѝ звучеше ужасно.

- Разбирам. Но златото ще бъде дадено на Вас, какво Ви спира просто... да не го върнете в кралството?

- Тоест Вие няма да получите абсолютно нищо? - за пореден път се учуди Крисчън. - Наистина не разбирам защо се примирявате с това.

- Защо е нужно да се връщате там? Нима спечеленото злато от тази... сделка няма да е достатъчно, за да живеете добре от тук насетне?

- Наистина не Ви завиждам. Не мисля, че бих издържал да живея по подобен начин. - изцъка с език Крисчън. - Надявам се скоро да бъдете свободна, след като изглежда, че и Вие не желаете да се намирате в тази ситуация.

- Кълна се, че имаше напълно невинно, а и смея да твърдя доста нелепо обяснение. - тихо се засмя Крисчън. - Но уви, Вие сама знаете от къде идва неприязънта на Елвира към Вас, предполагам сте наясно защо попаднах в това …

- За съжаление ми задавате доста труден въпрос, милейди. - отвърна Крисчън. Реши да излъже, тъй като не желаеше да разказва истинската история пред съпругата на Афсол. Макар и да съжаляваше тази жена, за него тя бе почти…

- Няма нужда да се затормозявате с подобни нелепости. - поклати глава в отрицание Крисчън. - Така или иначе нито тя, нито приятелката ѝ Нана са добра компания за когото и да било. Просто приятелски съвет. - усмихна се то…

- Защото е ментално нестабилна? - засмя се Крисчън. - Всъщност, причината е още по-нелепа, отколкото вероятно си представяте, Лилит има фикс идеята да преспи с мен. Дори не съм сигурен как щях да ѝ помогна в това начинан…

- За щастие нищо, единствено благодарение на безупречните ми умения да се пазя. - отвърна мъжът. - Но не е като да не се опитва, преди време беше наела жена да ме упои. Бих очаквал всичко от човек като нея.

- Напълно съм съгласен. Неприемливо е. - потвърди Крисчън. - Но уви, въпреки красотата, Лилит определено не е с всичкия си ментално. Говорите така, защото не знаете на какъв тормоз съм подложен от месеци. - през смях про…

Крисчън се засмя. - И тук сте в огромна грешка. Повярвайте ми, бил съм там. - отвърна той. - Аз също преди време смятах, че има надежда за тях, но уви. Предполагам не е възможно да не забелязвате нашия скъп познат коняря…

- Впрочем, относно думите Ви от по-рано, определено не бих Ви препоръчал да дружите с Лилит и Нана. - отвърна той през смях. - Не ме разбирайте погрешно, не за нещо друго, а просто се притеснявам, че менталните им неразп…

Крисчън поклати глава. - Милейди, познавам съпруга Ви, бих се изненадал изключително много, ако Ви нагруби, защото сте разговаряла с други. - отвърна той. - Простете тогава изненадата ми, но не организирахте ли Вие това …

- Неверни неща? - Крисчън повдигна вежда. - Някой тук оскърбил ли Ви е?

Крисчън въздъхна и се огледа наоколо. Съпругата на Афсол изглежда беше организирала това събиране, но също стоеше встрани в мълчание. Мъжът се приближи до нея. - Милейди, защо не се присъедините към останалите? - попита …

Крисчън избухна в смях. - Определено не съм. Но ако реша, обещавам да споделя първо с Вас. - отвърна той. - Междувременно, отшелници в планината... Може би трябва да споделите с него координатите им?

Крисчън побърза да поклати глава в отрицание, преди Юки да се е разгневила. - А тя съвсем пък не ми е жена. - отсече той.

Това бе поредното нещо, за което Крисчън не желаеше да води разговор с лейди Моника. - Предполагам е в лошо настроение? Странно ли е, при положение, че тъмният елф продължава да ѝ досажда? Също така добре знаете, че не м…

Крисчън не можеше да си позволи да разкаже историята със Селесте пред лейди Моника, инак рискуваше доброто ѝ настроение да се изпари мигновено. - Има ли някой в Кросфайър Муунлайт, който не я познава? - засмя се той. - И…

- Наистина не съм сигурен защо имате невероятния навик да вярвате на абсолютно всеки един слух по мой адрес. - засмя се Крисчън. - Нана не работи за мен, ако противното беше вярно, не бих го крил.

Крисчън се плесна по челото, сетне тежко въздъхна. - Лейди Моника, дори не съм сигурен как да отвърна на това. Нана не работи за мен.