Търсене
45 поста от Крисчън в „Партито на Силиа“
- Дори и да съм съгласен, не заслужава да изгуби живота си. Но сега ти си тази, която се преструва, че не разбира за какво говоря. Селесте е всичко, което някога съм искал, Нана знаеше това и въпреки това ми я отне.
- Енергията? - горчиво се изсмя Крисчън. - Смяташ, че всичко това е заради енергията ми? Опасявам се, че приятелката ти Нана има доста по-сериозни провинения от това.
- А аз смятам, че обясних причините за действията си относно това. - отвърна Крисчън. - Не съм сигурен дали Силиа, или ти имаш нещо против в крайна сметка.
- Не съм съвсем сигурен за какво говориш, но не съм и убеден, че искам да бъде. - сви рамене мъжът.
- Не съм сигурен защо пренасяш личните си несгоди върху мен. - сви рамене Крисчън.
- Не съм казал подобно нещо. - продължи да се смее Крисчън. - Единствено се чудя с какво бих могъл все още да бъда изненадан.
- В Кросфайър Муунлайт също живеят доста жени и въпреки това съм почти сигурен, че съм видял какво предлага кралството в това отношение. - невъзмутимо отвърна Крисчън. - Надявах се на конкретни препоръки, след като изгле…
- Лилит, ако се надяваш да започна да мисля за теб, уверявам те, можеш да бъдеш спокойна. Вече го правя. - с насмешка отвърна Крисчън. - Например, мисля си колко прекрасно би било да не те срещам, но уви.
- Ако Силиа има проблем с мен е свободна да ми го каже, твоите предположения по въпроса не са от особено значение за мен. - махна пренебрежително с ръка Крисчън.
- Ако двете имат вражда за нещо, не е моя работа да се меся в нея. Както казах, не са деца и могат да разрешат проблемите помежду си. Нито една от тях в момента не се намира в опасност. - сви рамене мъжът.
- А кой ще потърси сметка на Нана за това, което ми стори? - студено отвърна Крисчън. - Предвид всичко случило се, не смятам че Нана е била обидена безпричинно от някого тук. Тя е възрастна, ще го преживее.
- От моя гледна точка и опит, не си казала и нищо вярно. - подигра се Крисчън. - Но този разговор както винаги е нелеп, не планирам да продължавам да го водя. - мъжът се отдалечи и отиде да си налее още вино.
- Всеки, който има нещастието да бъде хванат от теб за слушател? - с насмешка отвърна чернокосият мъж.
- Честно да си призная, по-често виждам теб да настройваш други присъстващи тук срещу нея, отколкото виждам нея да влиза в пререкания с когото и да било. - невъзмутимо отвърна Крисчън.
- Ако това беше истина, очите ѝ щяха да бъдат изпепелени напълно много отдавна от присъствието ти, Лилит. - с насмешка отвърна Крисчън.
Крисчън се обърна към Лилит. - Не бих могъл да кажа, Лилит. Вероятно не е в настроение. - сухо отвърна той. - Аз също не съм, така че се получава прекрасно.
Крисчън присви очи. Спомни си за участта на Пейтън и макар да беше ядосан на Нана, не смяташе да издава деянието ѝ. - Бих предпочел да имах това предвид.
- Благодаря за загрижеността, шефе, оценявам го, но аз се чувствам съвсем добре. Нана е тази, която пази лоша компания и не се замисля за последствията от поведението си.
Крисчън въздъхна и върна зрънцето грозде в ръцете на Нана. - Ако не си наясно, значи е безпредметно да водим този разговор. - невъзмутимо отвърна той, обръщайки гръб на лисицата.
- Колкото по-малко ми напомняш за нея, толкова по-голям шанс би имало да забравя за това, което ми причини. - отвърна Крисчън, отпивайки голяма глътка от чашата си с вино.
Крисчън въздъхна. - Не мога да контролирам действията, нито реакцията ѝ. - отвърна той.
- Животът на Силиа не е бил в опасност. - невъзмутимо отвърна Крисчън. - Невинни хора щяха да загинат, ако не бях сторил това.
- Това беше в името на спокойствието на всички ни. Щом такава е цената, с удоволствие ще я платя.
- Ще смяташ ли все още, че е толкова прекрасна, ако ти кажа за идеята ѝ да те контролира, за да ѝ дадеш всичко, което притежаваш? Единственото, което я спира е устройството на онзи гном, понеже е все още в ръцете ми.