Търсене
23 поста от Зарган
Демонът нямаше никакво намерение да отделя време на някаква човешка жена. След като Нана желаеше да остане тук, човеците щяха да бъдат нейна грижа. - Това няма никакво значение за мен. - сухо отвърна той, сетне се обърна…
- Мисля че това казах току-що. - все така невъзмутимо продължи демонът. Нана не му беше истинска дъщеря, поради факта, че нито демоните, нито йокай можеха да се възпроизвеждат по познатите за човеците начини, но предвид …
Зарган наклони глава встрани. Разбираше добре човешкия език, но не разбираше защо тази жена говори подобни небивалици. - Дъщеря ми е курва? Не разбирам. - изненадано отвърна той.
Зарган присви очи. Не разбираше защо трябваше да изпитва срам от нещо, все пак той беше създал Нана, изобщо не му правеше впечатление формата, в която се подвизава. Не му харесваше, че някаква човешка жена се осмелява да…
- Ако се наложи, не би било трудно за мен да доведа бедствия по тези земи. Никога няма да се възстановят от ужаса, който ще ги сполети. - невъзмутимо отвърна демонът. - Не го правя с лошо, единственото което желая е да п…
Зарган отново се изсмя. - Никога не бих си позволил да те нападна. Не виждам причина дори да обмисляш подобен вариант. - монотонно отвърна той. - Това разбира се, не важи за човеците с които се обграждаш. Ако продължиш д…
Зарган придоби раздразнен вид. - Това е вярно. Юки е по-силна от мен, към днешни дни, може дори и да е по-силна от господаря Неро. Все пак той никога не успя да я победи чрез честен двубой. Но ти не си Юки. Нито ще стигн…
Демонът се изсмя с глас. - Жабите, уви, са безполезни. Никога нямаше да оцелееш, ако не беше нашият велик господар - Неро, който успя да залови Юки преди триста и петдесет години. Лисицата се измъкна, но естествено, госп…
- След като Юки не желае да кооперира с нас, трябваше да намеря друг начин да ви създам. Бъди благодарна, че спиритуалната енергия на три милиона жаби ти даде тези сили. - невъзмутимо отвърна Зарган.
- Точно защото си единствената, която оцеля, искам това да продължи да бъде така. Мечтата ми за армия от изкуствено създадени спиритуални създания не е толкова далеч. Докато си в безопасност, мога да използвам енергията …
- Не, няма да останеш. Върни се във Валдора. Тук не е безопасно за теб. - скръсти ръце демонът.
Зарган трябваше да се прибере в Долината на кошмарите скоро, но един от подчинените му бе загубил устройството, което господарят им Неро бе създал, за да им помогне във войната със спиритуалните създания. Демонът се разх…
Зарган поклати отрицателно глава. - Съжалявам, това няма да стане. Дори и да е възможно, аз не съм този, който може да вземе подобно решение. - отвърна демонът, сетне използва едно от уменията си и се разпръсна на хиляди…
Зарган сви рамене. - Просто един подчинен, не се трогвам толкова от гибелта на лесно заменими слуги. От друга страна тези човеци тук... Ако заговорничиш против Долината на Кошмарите отново, могат да ги сполетят доста неп…
Зарган поклати глава. - Момичето би ни послужило в Долината на Кошмарите, но се опасявам, че за момента Ято трябва да остане в това измерение. Отново нямаш късмет. - подигравателно отвърна демонът.
- Всякакви извратеняци съществуват на този свят. - сви рамене демонът.
- Фактът, че за пореден път присъстваш на събиранията им? - изненадано отвърна Зарган. - Не те ли поканиха поименно? Изглежда сте достатъчно близки. Винаги съм знаел, че не си с всичкия си, но това са доста солидни доказ…
Зарган наблюдаваше изключително странният разговор на едно чернокосо човешко момиче и някакъв варварин. Колкото повече ги слушаше, толкова повече се убеждаваше, че Юки съвсем си е загубила ума. Той се обърна към проклета…
Демонът Зарган беше решил да се присъедини към партито на човеците, с които Юки дружеше. Искаше да разбере защо тези нисши твари привличат вниманието на лисицата и как би могъл да ги използва срещу нея.
- Относно Ято... Не виждам защо горкият ми подчинен заслужава наказание. Той чинно изпълнява задълженията, които му възложих. Ако се държиш добре и спреш да желаеш зло върху Долината на Кошмарите, мечтата ти да се раздел…
Зарган слушаше и се смееше. - Съжалявам, не познавам същество на име Силиа, освен един хипогриф от една далечна земя. - отвърна той. - Определено нямам вина за изчезването ѝ.
- Няма да бъде нужно. - засмя се демонът. - Как е Ято? Негодува ли все още, или вече свикна с живота в човешкия свят?
Непознат за останалите мъж, но не и за Юки се приближи, влачейки със себе си белокосо момиче. Той спря пред лисицата и захвърли полуживото момиче в краката ѝ. - Следващия път, когато някой от слугите ти навлезе в нашите …