Търсене

- Да, наясно съм че интелекта ти е еднакво недостатъчен, няма нужда да ми го напомняш. - махна с ръка Юки.

- След като научих, че е бил принуден да се жени за тази, реших да предложа помощта си, но глупакът отказа. - невъзмутимо отвърна Юки.

- Повярвай ми, аз бих искала да науча същото, но уви, всеки път когато опитам, той просто се крие и бяга. Така или иначе нямам нищо против да страни от мен, и без това е изключително луд.

Юки изцъка с език. - Добре знаеш, че коняря не се страхува от смъртта. Има други страхове по отношение на мен, но мога да те уверя, че не съм толкова луда.

- Вината за въпросните случки е изцяло твоя. - сви рамене лисицата. - Нямам намерение да убивам никой, който е значим за това кралство, прекалено комфортно ми е да живея тук.

- Предположих. - извъртя очи лисицата. - След като установихме това, можеш да престанеш. Обещавам, няма да убивам тъпите ти приятели, ако това те притеснява.

- Изобщо не си, но това е друга тема. - пренебрежително махна с ръка Юки. - Имаше ли да ми казваш нещо по-съществено, или просто дойде да ми лазиш по нервите с дудненето си?

Юки сви рамене. - Мен честно казано ни най-малко не ме интересува, но предполагам си прав. - отвърна тя. - Така или иначе не разбирам защо ми скочи, нямах намерение да убивам този принц, просто исках да се пробвам да пол…

- Не и ако срещнат мен преди това. - злокобно се засмя лисицата.

- Не осъзнавах, че "горкия Афсол" толкова много ти е на сърце, ще се постарая да го запомня за следващия път, когато решиш да ми се правиш на интересен. - невъзмутимо отвърна Юки.

- Робите ли имаш предвид? Честно казано, само заради този "роб", с който се сдобих заслужавате да набуча главите ви на кол на входа на южното кралство. Спасява ви единствено това, че нямаше как да подозирате за истинскат…

- Той е в същото положение като теб, така че на никой, който има значение, не му пука за вас двамата. - сви рамене Юки. - Така или иначе и двамата имате навик често да посягате на животите си.

Лисицата извъртя очи. - Териториите на тези идиоти не са ми приоритет, просто исках да видя дали ще се вържат без да се налага да полагам усилия. - невъзмутимо изрече тя. - Съветвам те да си държиш езика зад зъбите, ти н…

- Нямаше да е ситуация, в която да си за дълго, ако ми се беше доверил. Все пак помисли над предложението ми, ако в някакъв момент ти дойде акъла в главата. - изсумтя жената, сетне се върна при останалите.

Юки на драго сърце би приела тази провокация, но уви, вече не ѝ се занимаваше с дъртаци като този. Плюс това, Ефос щеше да бъде просто малко отклонение в истинските ѝ планове, бърз десерт, не можеше да си позволи да му о…

- След като си толкова жертвоготовен и честен, не смяташ ли, че тиранин като него няма място на престола? Ако се държи така със собствената си плът и кръв, как ли би се държал с подчинените? Те заслужават ли го? - Тя вди…

- Не разбирам защо. - сви рамене Юки. - Интересува ли те кралството на тази непозната? Винаги можеш да им помогнеш, ако си решил, тук изкарваш добро злато. Защо не се разправиш с пречката в лицето на баща си и не завземе…

Лисицата извъртя очи. - Нали не ти пукаше за онова място? Какво значение има какво ще стане с тези територии, щом си бил принуден да се жениш, за да ги спасяваш, заслужават ли го действително? - усмихна се тя. - Защо те …

- Конкретно за нея? - наклони глава лисицата. - Ако беше дошъл при мен, веднага щеше да я сполети несгода, всъщност, все още не е прекалено късно. Не се тревожи, баща ти ще ме хареса.

След като се отдалечиха достатъчно, така че въпросната му съпруга да не ги чува, Юки скръсти ръце. - Никого не бъркам, нито имам намерение да ти възлагам каквито и да било мисии. Единствено се чудя, след като си си търси…

Лисицата присви очи. Най-сетне. Тя побърза да се приближи до принца. - Ела с мен. Трябва да говорим за нещо важно. - студено изрече тя.

Юки бе получила поканата и дойде в покрайнините доста гневна. Огледа се, но никъде не видя онзи принц. Лисицата застана встрани и не поздрави никого.

Юки реши да провери дали най-сетне има нещо интересно за правене в арената. Да си говори с някаква барманка не беше особено вълнуващо, но златото ѝ трябваше, та все пак реши да се запише.

Юки реши да си ходи. Тези идиоти бяха решили да танцуват, вместо да я забавляват тази вечер. Лисицата изхвърли празната си чаша от амброзията, след което просто си тръгна.

Юки наблюдаваше танцуващите идиоти. От кога това място се превърна в концертна зала? Лисицата се изсмя с глас, сетне си наля чаша амброзия.