Търсене

Аша още по-силно започна да плаче. - Не, моля те, недей. - изрече тя. - Ще стане още по-зле така. Тук може и да имам защитата ти, но в момента, в който се върнем в Милбърн, той ще може да прави това с мен и в трезво съст…

Аша изхлипа. Надяваше се Силас да не пострада. - Скарахме се за глупости. - хлипайки отвърна жената. - Нищо важно, наистина.

Очите на Аша се разшириха от ужас и тя стана от мястото си. - Не, не е той. - набързо изрече принцесата. - Нищо не е станало, наистина. Ще мине до няколко дни.

Аша преглътна тежко. Нямаше представа, че Силас я е стискал толкова силно. Трябваше първо да се погледне в огледалото и после да си избира рокля. - Не е нищо особено, ще мине. - извърна поглед принцесата. Може би с това …

Аша се събуди от дрямката си и забеляза, че вече е тъмно навън. Принцесата чувстваше болки в слабините си и стана внимателно от леглото, за да си облече друга рокля. След това тя излезе от стаята си и отиде във всекиднев…

Аша кимна и Силас я избута на леглото, сетне излезе от стаята ѝ. Принцесата избухна в плач. Не разбираше с какво бе провокирала подобно отношение от любимия си, нямаше и никаква представа какво да направи, за да се защит…

- Казах ти, на теб. - изхлипа Аша. - Може ли вече да спреш?

- Твоя. - изстена от болка Аша. - Спри с това, умолявам те.

Аша изскимтя от болка и сълзите започнаха да се стичат по бузите ѝ. - Моля те, спри. - изхлипа тя.

Аша се стресна. Не биваше да позволява на Силас да продължи това. - Моля те, не трябва да го правиш. - изрече тя.

Аша се опитваше да не се задави. Не можеше да разбере от къде дойде тази внезапна агресия спрямо нея. Защо тя да бе виновна, че Афсол не я искаше в леглото си? Очите ѝ се напълниха със сълзи. Нищо нямаше да постигне, дор…

С треперещи ръце, Аша започна да събува панталона му. Надяваше се да се успокои и да я остави на мира. Определено не искаше да прави това, нямаше и представа защо Силас реши да се държи така с нея, както се държеше с Ейд…

Аша се закашля и разтри шията си. Усещаше гърлото си като смазано. Не смееше да помръдне от мястото си, беше я страх от Силас. И преди се беше напивал, но никога не се беше държал така с нея.

Очите на Аша се насълзиха. Принцесата не искаше това да прозвучи така. - Не исках... да кажа... това. - едва изрече тя и хвана ръцете на Силас. - Пусни ме... моля те.

Аша въздъхна. - Не е така. Афсол просто не ме поглежда. - изрече жената. - Аз също искам да го вкарам в леглото си, но не се получава. Трябва ни отвара, афродизиак или нещо такова. Няма да стане с добра воля.

Аша се изправи от мястото си. Не разбираше какво му става на Силас. - По-тихо, някой може да чуе. - изрече тя и се доближи до него. Подуши миризмата на алкохол. - Пил си по обяд?

Аша вдигна поглед от книгата си. - Чета. - отвърна тя. - А ти?

Аша въздъхна. Надяваше се онези две кучки да решат скоро да си размърдат задниците, защото не ѝ се стоеше вече тук.

Аша се обърна към Афсол. - Извинявай, няма ли да се прибираме вече? - попита тя.

- Силиа и Елвира няма ли да са недоволни, ако опитам да се сприятеля с приятелките им? - тихо попита Аша. Не желаеше сега да се занимава с тези две кучки.

Аша тежко въздъхна. - Опитах се да ги поканя на вечеря, но те категорично отказаха. - изрече тя. - Не мисля, че ще си намеря приятелки сред тези жени тук.

Аша се върна обратно при Афсол с унило изражение на лице.

Аша успя да се престори на изплашена. - Тя защо говори така? - попита принцесата. Съжаляваше я преди време заради онова, което Силас ѝ причини, но вече започваше да мисли, че напълно си го е заслужила. Тази нещастница ня…

Аша въздъхна. - Можеше да стане много скоро, ако бях забременяла... - тихо отвърна принцесата.

Аша въздъхна. Тези двете не бяха познали, ако си мислеха, че ще приеме тази глупост. Да, драконите изглеждаха силни, но нея това не я интересуваше особено. Тя искаше само и единствено да може да пилее злато в Милбърн, ка…