Търсене
537 поста от Аша
- Не съм сигурна дали ще мога да командвам дракон. - отвърна Аша. - Пък и къде бих могла да отида с толкова огромно същество? Няма да съм добре дошла никъде.
- Да, сега е изправен на прага на войни, но след като приключат ще тръгне да ме търси, ако получи новина, че съм избягала. Тогава несъмнено ще изгубя много повече, отколкото сега.
- Баща ми ще ме намери и на край света да ида. - въздъхна Аша. - Няма как да се скрия.
- Не е точно така, госпожице Елвира. - отвърна Аша. - Аз просто искам да остана жива. Не знам какво ще се случи с мен, когато се върна обратно в Милбърн.
- Да целя? - учуди се Аша. - Аз нищо не целя, госпожице Силиа. Просто се опитвам да направя онова, което баща ми и крал Селиандър искат.
Аша се надяваше Афсол да не ги слуша, че щеше да бъде доста лошо, ако излъже. - Не съм го сторила аз, знаете това. - изрече принцесата. - Ейда си призна.
- Просто се опитвам да навържа приятелства на това място. - изрече Аша. - По цял ден стоя затворена в замъка и нямам с кого да разговарям.
- Имах много неприятен спор в замъка със Силас и реших, че не мога да остана там засега. - отвърна Аша. - Защо не дойдете на вечеря някой път?
Аша сведе глава. - Извинете, че прекъсвам разговора ви. С Афсол бяхме доста изненадани, когато си тръгнахте така. - изрече жената.
Аша реши да разговаря със Силиа и Елвира. - Здравейте! - изрече тя и им се усмихна. - Защо така си тръгнахте онази вечер? Можехме да вечеряме заедно.
Аша много добре знаеше какво бе станало. - Съжалявам да го чуя. - изрече принцесата. Тя реши да помогне на Афсол, въпреки че не искаше. След като двамата почистиха, тя седна на мястото си.
Аша се подсмихна зад гърба на Афсол. Тези двете не бяха познали. - Извинявам се. - изрече принцесата. - Какво имаше предвид госпожица Елвира с "лицемерна загриженост"? Това не го разбрах.
Аша също се обърна изненадана към вратата. Не предполагаше, че тези двете ще се домъкнат, но нищо, така беше по-добре. Тя явно не изглеждаше толкова изненадана, колкото тези тримата. - Здравейте! - изрече принцесата и се…
Аша бе радостна, но реши да покаже радостта си и на Афсол. Тя стана от мястото си и силно го прегърна. - Много благодаря! - изрече тя така, сякаш бе малко дете, на което бяха казали, че ще му купат шоколад след дълго мръ…
Аша кимна. - Да, това е така. Сегашното събитие не изисква вашето присъствие, нали? Можем ли да останем още?
Аша поклати глава и се усмихна. - О, не, точно обратното. - изрече тя. - Искам да остана още тук. Не искам да звуча грубо, но Кросфайър Муунлайт ми харесва много повече от Еритос.
Аша трябваше да накара Афсол да останат да живеят тук. Това кралство беше много по-хубаво и приветливо от Еритос. Хората също бяха коренно различни. - Ще повдигна една странна тема. - започна Аша след като преглътна хапк…
Аша се усмихна. Надяваше се да успее да се сближи малко повече с този и да го вкара в леглото си. - Дано сте прав. - изрече тя. - Мисля, че се чувствам по-добре, ще се кача в една от стаите. Принцесата се качи по стълбит…
Аша прегърна Афсол изневиделица. - Благодаря! - изрече тя и го стисна по-силно. - И представа си нямате колко много означава подкрепата ви за мен.
Аша се огледа. - Съжалявам, че създавам ненужни проблеми. Изобщо не помислих да си взема поне малко дрехи.
Аша кимна. - Благодаря! - изрече тя. - Може ли да остана тук, докато решиш да се прибереш? Не искам Силас да продължава да се държи така с мен.
Аша седна на канапето. Тази вила изглеждаше доста по-приветлива от замъка. - От както дойдохте с принцеса Силиа тук, той не стои край нас. - подсмръкна жената. - Не знаех към кого да се обърна за помощ. Чувствам се самот…
Аша изхлипа и избърса с длан сълзите си, но те продължиха да се стичат по лицето ѝ. - Аз... не знаех какво да направя. - отвърна тя. - Силас напоследък се държи лошо с мен, а тази вечер прекали. Прекали с алкохола и запо…
На Аша ѝ беше писнало вече. Афсол никакъв не се прибираше и жената беше сигурна, че ходи да се занимава с онази проклатница Елвира. Затова, тя реши да го потърси във вилата му, където явно беше решил да остане. Тя се нас…