Търсене

Аша бе погнусена. И тя не харесваше Елвира, но смяташе, че това е малко прекалено. - Това беше грешка, Силас. Защо ти бе нужно това отмъщение? - попита принцесата. - Такъв бе планът ни, не помниш ли? Как, по дяволите, тр…

Аша бе много изненадана. Тя изобщо не подозираше, че Силас е планирал подобно нещо. - Ти полудя ли? Ами ако се оплаче? Мислиш ли, че Афсол ще ти прости подобно нещо? - повиши тон принцесата. - Какво си ѝ направил?

- Отмъстил си си? - започна Аша на милбърнски. - Какво си сторил, Силас?

Аша се учуди. - И от какво има да се стряскаш? - вирна вежда тя и забеляза ужасните драскотини по врата му. - Какво е станало с теб?

Аша изсумтя. Трябваше да убие тъпата котка и да я остави да изгние някъде. Беше се забъркала в уникална каша и нямаше представа как щеше да се измъкне от нея.

Аша не знаеше какво да каже. Ако настояваше, тази позната на Афсол можеше да дойде. Ако не кажеше нещо обаче, признаваше че го е сторила. - Не съм...

- Тя не е добре. Случвало се е да наранява животни. - започна Аша. - Мислим, че е заради травмата ѝ.

Аша се усмихна бегло. Афсол ѝ вярваше явно, това беше добре. - Благодаря ви, че ми вярвате. - изрече тя тихо.

Аша избухна в плач. - Аз бях наистина много ядосана, когато научих, че сте ми дала отвара против забременяване. - през сълзи отвърна принцесата. - Обаче не съм го наранявала, не бих посмяла. Много съжалявам за думите си,…

Аша преглътна. Нали не я беше чула? Принцесата се чудеше какво да каже, това беше просто ужасно.

Аша трябваше да запази спокойствие. Силас знаеше какво бе станало и двамата успяха да принудят Ейда да поеме вината. - Аз нищо не съм сторила. - изрече принцесата. - Не бих посегнала на едно невинно животно.

Аша все още бе бясна. Силиа с право си заслужи проклетата ѝ котка да пострада така. Жалко, че не умря. - Не, нямам нужда от друго. - едва изрече жената. - Благодаря, че ми каза какво е сторила Силиа. Аша излезе от стаята…

Аша си отдъхна. Тази явно не я беше чула. - Не, нищо. - изрече тя.

Аша стисна ръце в юмруци. Идеше ѝ да изпищи от яд. - Тази котка напълно си заслужава това. - изсъска Аша и се вцепени от ужас. На глас ли бе изрекла това?

Аша се изненада. - Как така не съм? От къде би могла да знаеш?

Аша скръсти ръце. Как си позволяваше тази да ѝ обръща гръб? - Съжалявам за котката на принцеса Силиа. - изрече жената. - Искам да знам дали има начин да разбера дали съм забременяла. Това е важно за всички ни.

Аша прокле ужасния си късмет. Тя забеляза, че Мели намери Хектор, а това не беше никак добре. Трябваше да ѝ отвлече вниманието от тъпото животно. Тя влезе в стаята ѝ и се престори, че не забелязва Хектор. - Трябва да ми …

На Аша ѝ писна от проклетите котки на Силиа. Постоянно се гонеха из замъка, биеха се, квичаха като заклани и създаваха небивали проблеми. Аша не бе сигурна коя котка точно ѝ раздра роклята, но реши да им даде урок, както…

Аша неволно слушаше разговора на тези две жени. Жалко, че не я бяха дали на този Крисчън. Той също изглеждаше богат и явно вече бе купил къща за любовницата си. Явно можеше да даде лесно злато и за други неща.

Аша се усмихна широко. Тази Елвира изглеждаше така, сякаш я бе стъпкал слон. Принцесата отиде да си налее вино, сетне се приближи близо до Афсол. Знаеше си, че нещастницата ще се изяде от яд.

Аша ядно въздъхна. Изобщо не желаеше да се сприятелява с тази проклетница. Беше сигурна, че иска да знае какво бе станало, за да я обсъждат с онази никаквица Елвира. Жената допи чая си и се усмихна. - Е, вие току-що изгу…

Аша въздъхна. - Мели е от чудесна помощ за вас. - изрече принцесата. - Силас ми каза какво е станало с горката Ейда вчера. Робинята ви добре се е погрижила за нея.

- Няма нужда да казвате нищо. - изрече Аша. - Питате ме, отговарям. Аша отпи още от чая си. Беше хубав. - Добър е. От какво е?

На Аша ѝ се прииска да я зашлеви. - Не. - поклати глава принцесата. - Правих му компания. Разказвахме си разни неща. Тя отпи още от чая. - Не съм сигурна какво стана точно. За мен всичко е толкова ново. - изрече тя и тъж…

Усмивката на Аша изчезна. - Той пи алкохол. Не помни нищо. - отвърна принцесата и отпи от чая си. - Не съм съвсем сигурна, че знаеше какво прави.