Търсене
537 поста от Аша
Аша поклати глава. - Нямам чувства към него. Не бих си и позволила, защото този брак действително няма да продължи дълго. - изрече Аша. - Просто искам да бъда уважавана и да се чувствам в безопасност, но напоследък с при…
Аша въздъхна. - Съобщиха ни, че Афсол е изчезнал по време на мисия, което не ми се струва вярно. - отвърна принцесата. - Принцеса Силиа беше на почивка на безлюден остров, Афсол вероятно е там. Сега Сандреа отиде да го т…
Аша въздъхна и сви устни. - Притеснява ме поведението на принцеса Силиа спрямо мен, ако трябва да бъда честна. - тихо отвърна Аша. Все още нямаше да разкаже какво беше сторила.
Аша от вежливост пое ръката на Крисчън. - Да, всичко е наред, засега. - плахо отвърна Аша и хвърли бегъл поглед към Силиа.
Аша пристъпи с няколко крачки към Крисчън. Надяваше се, че Силиа няма да ѝ се нахвърли пред всички, но знаеше ли.
Аша се притесняваше от глупостите на Силиа, затова беше решила да дойде и да поговори с оня нейния любовник. Надяваше се тоз да успее да я накара да я остави на мира.
Аша изсумтя. Знаеше как да постави проклетницата на мястото ѝ, но много трудно щеше да се случи и навярно щеше да обърне още повече хора срещу себе си. Нямаше обаче да остави нещата така. Някога щеше да ѝ го върне.
- Значи трябва да търпя отвратителното ѝ поведение? Няма да стане! - тропна с крак Аша.
- Да ѝ се извиня? Тя е тази, която трябва да се извинява! - крещеше Аша. - Няма да ѝ се извинявам. Не ме интересува какво ще направиш, но направи нещо. Не знам дали Афсол е изчезнал, но тя трябва да изчезне!
След като се увери, че Силиа не е наоколо, Аша изпищя от яд. Тя се обърна към Силас и го зашлеви. - Защо не направи нищо, идиот такъв? - започна да крещи принцесата на родния им език. Трябваше да говорят постоянно на мил…
Аша разтърка бузата си с ръка. Трябваше да признае, че тази удря доста силно. - Защото ме лъжете. - опита се да овладее гласа си, но не успя. - Лъжете ме, че Афсол е изчезнал.
- Тя ме лъже! Всички ме лъжат. - извика в отговор Аша. - Афсол е на онзи безлюден остров, убедена съм. Сандреа ще се върне след време и ще ни съобщи, че не е успял да го открие, след което и онази Елвира ще отиде там.
- Разбрах, че си е купила бои за коса. Явно в повече от един цвят. - засмя се Аша. - Просто сложих и от пигмента на другата боя. Косата ѝ е ужасна, но нека ѝ, задето ми се направи на много интересна.
Аша едва сдържа смеха си. "Така ти се пада като се правиш на много важна.", помисли си принцесата. - Отива ви, това е сигурно. - изрече Аша и реши да се оттегли, иначе нямаше да може да се сдържа още дълго.
- Не ви ли е страх да боядисвате косата си? - запита Аша. - В боите има толкова вредни химикали.
Аша бе наблизо и се усмихна, когато чу крясъците на Силиа. Тази си го заслужаваше, задето много ѝ знаеше устата. Афсол беше изчезнал, а тя бе решила да си боядисва косата, сякаш нищо не се бе случило. Принцесата влезе в …
Аша кимна и си тръгна. Надяваше се Афсол наистина да е изчезнал, а да не е тръгнал да се занимава с онази проклетница Елвира на тайни места.
- Аз съм неговата съпруга! Между нас може и да няма любов, но аз имам правото да знам какво се случва със съпруга ми и какви ги върши зад гърба ми! Именно заради това няма да позволя да се размотава на безлюден остров с …
- Със сигурност. - кимна с глава Аша. - След като Сандреа се върне, вероятно Елвира ще замине, за да "разсее" мислите си след изчезването на Афсол. Не съм дошла тук, за да ме правите на глупачка!
Аша изсумтя. - Сякаш не знаете. Може там да се среща с Елвира, кой знае. Предпочитате я пред мен. - ядно отвърна принцесата. - Има и логика. Той изчезва, вие заминавате при това на безлюден остров. Сега принц Сандреа ще …
Аша махна с ръка. - Афсол изчезна, вие наскоро бяхте на изоставен остров. Афсол на острова ли е? - повиши тон Аша. - Каква е следващата ви стъпка? Да заведете онази Елвира там?
Аша стана от мястото си и скръсти ръце. - Много спокойна изглеждате, госпожице. Напълно сигурна ли сте, че нямате представа къде е Афсол?
- Съпругът ми е изчезнал? - Аша извика от изненада. - Как го допуснахте?
- Че е непохватна тъпачка, която не може да си приготви чай, как какво? - изсмя се Аша. - Тя да се радва, че още не съм я убила. Дори не знам защо реши да я оставим жива.